Една нощ. Един бар. Един непознат, който ѝ помага, когато има нужда. На следващия ден Ема Хейл го среща отново - но вече като г-н Карвър, асистента в университета ѝ. Той е строг. Студен. И сякаш постоянно я подценява. Тя е упорита, саркастична и отказва да бъде просто „дъщерята на Хейл". Между тях има напрежение, заяждания и думи, които режат. „Госпожице Хейл." „Г-н Карвър." И едно изречение, което се повтаря отново и отново: „Не си моят тип." Но колкото повече се опитват да се държат далеч един от друг, толкова по-ясно става, че някои граници са създадени, за да бъдат прекрачени. Една любов, започнала с омраза. Един избор между правила и чувства. Защото понякога човекът, който най-много те дразни... се оказва единственият, който те вижда истински.

Слънчевото лято беше идеалният момент да избягам оттук. Щях да имам извинение, а и щях да спечеля нещо в замяна. Наех вилата без да очаквам изненадата, която щеше да ме завари. Гмурнах се в едно семейство, без да осъзнавам кой ще се гмурне в сърцето ми... Аля беше интересен човек... Никос се мислеше за нещо, което не е... Тя ще се окаже нещо повече... Той е проблем, а аз бягах от такива...

Деймиън Волков винаги е следвал стъпките на баща си - безкомпромисен ФБР агент, обучен да преследва престъпниците без страх и без съмнение. Сега той е хвърлен в свят на брутални убийства, които разтърсват подземния свят на Ню Йорк, и неговата цел е ясна: да спре най-опасните играчи преди да бъде късно. В очите му Елинор Блейк е типичната мафиотска принцеса - студена, красива и недостижима, дъщеря на един от най-мощните босове в града. Но зад тази фасада се крие нещо, което той не подозира, нещо, което тя не иска да показва, защото трябва да се пази от света... и което може да разруши всички правила, които Деймиън е научил да следва. А в нейните очи той е почти машина - хладен, непреклонен и безсърдечен, човек, който не се спира пред нищо и не показва слабост. Тя вижда логика вместо емоция, дисциплина вместо страст, и никога не предполага, че под студения му поглед се крие сърце, което може да бъде пробудено... от нея. И единственият въпрос, който остава, е: докъде ще стигне Деймиън, когато законът се сблъска със сърцето му?

Книга втора от поредицата "Dream chasers" Тайните между тях ги разделиха, но могат ли да ги съберат? Необяснимото изчезване на 17-годишната Виктория оставя много спекулации, клюки и любопитни очи, които постоянно да се навъртат около къщата й. Не след дълго случаят й остава назад във времето. Но един ден, там сред сенките на някогашния дом отново проблясва живот. Огнян се връща с ново мислене и нови приоритети за живота си. Насочил се към лидерското място в отбора по баскетбол е начертал ясен план в главата си. Обаче старите рани зарастват бавно и той го знае много добре, особено когато източника на тези спомени се окаже наблизо. Нищо не е същото както предната учебна година и той го знае. Знае че и тя е различна също. Но въпреки всичко онази искра, онова непоколебимо привличане между тях все още е там колкото и да го отричат, дори по-силно от преди. Невидима връв ги тегли един към друг отново и отново. Само че от тях зависи дали това ще бъде същата катастрофа като преди или... Или нещо много по-силно от това, което някога са имали.

Рика: В реалният живот, любовта не е приказка. Тя е риск. Не знаех името му, когато за пръв път ме погледна така, сякаш светът му се разпада. Не знаех, че носи пръстен. Не знаех, че зад усмивката му стои империя... и жена. Той носеше фамилия, която тежеше повече от сърцето му. Империя, изградена върху сделки. Брак, изграден върху очаквания. Аз не трябваше да бъда част от живота му. Трябваше да бъда просто спомен от една година в живота му. Казват, че най-опасни са мъжете, които не обичат. Но още по-опасни са онези, които започват да обичат твърде късно. ⸻ Том: Израснах с мисълта, че любовта е лукс. Че мъжете като мен не избират - те поемат отговорност. Ожених се не защото обичах. А защото трябваше. После срещнах нея. И за първи път поисках нещо за себе си. Но как да избереш сърцето си, когато изборът ти ще унищожи всичко друго? Как да бъдеш честен, когато истината ще разбие повече от един живот? Започнах да лъжа света. После започнах да лъжа семейството си. Накрая - започнах да лъжа самия себе си. Любовта може да прости. Но лъжата винаги иска своята цена.

Рина живее със спомените от един живот, който отчаяно се опитва да остави зад гърба си. Белезите по тялото ѝ са не само физически - те са непрестанно напомняне за миналото, от което бяга. Всеки ден е битка със страха, че ще бъде открита... докато не се озовава в прегръдките на един мъж, чийто смях и дързост могат да накарат света ѝ да замълчи. Адриан никога не е познавал мрака на света, който семейството му внимателно е държало далеч от него. Красив, чаровен и с остро чувство за хумор, той е всичко, което всяка жена би пожелала. Но зад маската на женкар, който не взема нищо на сериозно, се крие момчето, което някога открадна роза от градината на Рина... и без да разбере, изгуби сърцето си. Сега, години по-късно, съдбата отново ги среща. Но във време, когато миналото не прощава и бъдещето е несигурно, единственият въпрос остава: Кой на кого открадна повече - тя неговото сърце... или той нейното спасение?

Цялостно описанието на продукта: ,,Сърцето е там, където е морето - моето остана в югоизточната част на Америка." Пистолет до нож и устни по кожа. Тя иска да избяга от него, той да я постави в златен кафез. Властта, маниакалния вид на човек, почти винаги може да се сбърка с любов, но Валари винаги си е падала по криеницата. Едно. Две. Три... готова ли си? Издателство: Wattpad Издава се:E-книга Автор:Iva. St. A. Година:2025... Брой страници: в процес на писане Бедствени доводи No:2 (Любовната игра мрази лъжата).

Никол: Мразя го. Мразя, че изобщо има място в живота ми. Да ме изпратят при него за цял месец - това е най-големият ми кошмар. Ала съм принудена да живея под един покрив с човек, който изтръгва всеки мой спомен за сигурност. И в този кошмар усещам как сърцето ми прави най-голямото предателство - започва да го иска. ⸻ Алекс: Да ме мрази дъщерята на бизнес партньора ми? За мен това е забавление. Унизих я пред всички и дори се гордея с това. Но три години по-късно да бъда принуден да я приютя за цял месец в собствените си обятия е по-голямо наказание, отколкото някога съм очаквал. Тя е непокорна, огнена, руши правилата ми. А аз - човекът, който е удавил всичките си чувства в лед и безразличие - виждам как този лед се пропуква пред сините ѝ очи... и това ме кара да я мразя още повече.

Има престъпления, които не оставят следи. Само тишина. Но зад всяка тишина стои истина, която чака да се освободи. Отмъщението не винаги идва с писък. Понякога идва бавно, хладно и напълно безшумно. Добре дошъл в свят, където мълчанието убива.