Джънгкук е малко беззащитно хибридче зайче, измъчвано по най-отвратителния начин от стопанина си. Използван за задоволения на нуждите на собственика си, той решава да избяга. И буквално ще "влезе" в леглото на новия си господар. ~VKOOK~

Две сестри - уж толкова еднакви, а толкова различни. Сънувам го и манифестирам откакто се помня. Не минаваше и ден, в който да не го търся и да не мечтая за повторната ни среща и тя най-накрая дойде. Срещнахме се едно лято в Будва, но романсът ни трая за кратко. Това не значеше, че се бях отказала. Щях да го имам рано или късно. Той щеше да бъде мой отново. Защото аз бях хищна птица и винаги хващах плячката си, а точно сега той беше такава. За мен мъжете бяха като играчки - омръзнеха ли ми и ги захвърлях и имах един определен тип към, който се целях - малко по-големи от мен и с пари, за да могат да ми поддържат стандарта. Но в него имаше нещо различно. Не беше, като мъжете по които си падах. Беше коренно различен от тях. И това ме плашеше във всяко едно отношение. Уж винаги аз бях хищната птица, но сега...сега май аз се превърнах в плячката.

*Корица ~ blingsFOX* Мунбин е процъфтяващ ветеринарен лекар, все още в началото на кариерата си. Животът му е спокоен и нормален, до момента, в който не среща един определен човек. Ъну буквално нахлува в живота му. За Мунбин той е едно специално момче, в което постепенно започва да се влюбва. Но кой е Ъну и какви тайни крие всъщност? Има ли нещо общо работата му с цялата потайност покрай него? Какво ще се случи със специалната връзка помежду им? И Мунбин ще се промени ли, когато узнае истината? Ще поиска ли отмъщение или душата му е прекалено добра за това?

Четете и ще разберете . . . . . . . . Това е моята история. Надявам се да ви е интересна!😘😘😘

Здравейте. Това няма да е история, няма да е смут. Това ще са писма. Писма, които той никога няма да прочете. Писма, които ще бъдат писани с любов, но много повече мъка. Писма, в които ще изхвърля болката, която ме яде мъчително бавно отвътре.

"Когато тъкмо се бях унесла, чух шум от стаята на момчетата. Реших, че няма смисъл да ходя... Понякога наистина много мразя любопитството ми... Шумът ставаше все по силен, усетих как дланите ми започват да се потят, за момент спрях да дишам. Какво ми ставаше? Приближих се до бялата врата, отворих я леко. Това, което видях щеше да остане в спомените ми завинаги..." А може би не? Ще разберете ако прочетете...

Всичко започва от омраза превръщаща се в любов. Живот написан в книга, но с шанс да се промени и всички да оцелеят. (подробности ще разберете, ако я прочетете)

Аз съм едно нищо... Но полетях... Открих себе си. #1 in growing - 3.01. 2020 Btw взех идеята от @Thrawn2005

"-Трябва да откриеш истината, Джимин....трябва да разбереш кой си..."