Д-р Стайлс ще Ви приеме сега...

*ПОДЛЕЖИ НА РЕДАКЦИЯ* Вайълет Тачър беше едно нормално седемнадесет-годишно момиче с прекрасни родители, съвсем малко недостатъци и нужда от внимание. Момичето бе отраснало с двамата си родители, като и двамата се грижеха за нея, като с писано яйце.. Един ден обаче, целият й свят се срутва; Най-добрата й приятелка се самоубива в домът си, след като приятелят й я зарязва и оставя Вайълет сама в един от най-тежките за нея моменти. Точно тогава, всичко започва; Съучениците й я тероризират, напрежението във вените й е по-голямо от това, което може да поеме, а единственият изход е да контролира болката. Но как? Рязане. Всяка вечер. Какво ще се случи, когато една вечер майка й я заварва в банята, с бръснарското ножче, режейки вените на лявата си ръка? Ами ако родителите й решат, че й трябва помощ и я заведат при най-младият, но нашумял с успешните си сеанси психолог, Хари Стайлс? Дали проблемите й ще се решат или раните ще се задълбочат?

"Наблюдавах те за малко сега, любов"той прошепна заплашително в ухото ми. "Защо ми причиняваш това?" изписках, спечелвайки си леко подсмихване от него. "Защото" той каза, придвижвайки ръцете си от стената над главата ми и надолу по тялото ми, почивайки си много ниско на талията ми. "Мога"

ИСТОРИЯТА Е СПРЯНА!!! Той бе това, от което всички се бояха - същински демон, изпълнен с непрогледен мрак, безмилостен, за който думата пощада бе непонятна. Той не бе губил нито една битка в живота си, свикнал бе да побеждава и всички да му се подчиняват безпрекословно. Коя бях аз ли? Аз бях никоя... Обикновено момиче, преместило се в това затънтено, плашещо градче. Докато не се оказа, че същност, аз ще бъда тази, от която демонът има най-голяма нужда... Тази, която внесе светлина в живота му и му показа какво значи да обичаш.

Тя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?

Нейното име е Криса Муур. Живее във Калифорния - Лос Анджелис и има брат на име Тайлър Муур. Един понеделник, той разбира, че е избран да замине за Англия, отсядайки при семейство Стайлс. Техният син - Хари, също е избран да представи училището си в това на Тайлър. Те разменят местата си цели три месеца. Какво се случва нататък...?

Не вярвам в любовта , та камоли в клишираните двойки ходещи из улиците на Лондон хванати за ръце.Животът за мен е поредния евтин филм на ужасите, който е на последно място във всички класации. Научих се да не вярвам на никого, да не очаквам помощ от никого. Дори най-близките хора на който си имал капчица доверие, рано или късно те предават.След като живота ми изпрати ново предизвикателство не се отказах. Само напред и нагоре! Глупости, няма безчувствени и силни хора, просто има такива които се преструват.Такива като мен! Не искам повече да играя тази игра, не искам да оставам повече тук . Имам нужда да се махна от тук завинаги, но едни очи, едно лице, един човек променят решението ми. Той ли е моето лекарство?От него ли се нуждая в действителност?Но той на пръв поглед е коренно различен от мен, разлигавен и надут човек с непоносим характер.Той ли е липсващата част от която съм се нуждаела?Дали се влюбвам!?Хиляди въпроси с нито един логичен отговор.Едно чакано възстановяване.

- Знаеш ли кое е най-тъжното? - дрезгав и познат глас прошепна, карайки очите ми да се разширят и дъхът ми да секне - Колко е лесно за вълка да се промъкне в кошарата само като се представи за една от овцете.

Никой не знаеше какви са отношенията им. Дали се обичаха, мразеха или бяха просто непознати, разминаващи се по улицата. Никой не знаеше дали въобще знаят съществуването на другия. Никой не знаеше какво става между тях. В един момент се разбираха, в следващия се мразеха като куче и котка. Бяха колкото различни, толкова еднакви. Връзката им беше една заплетена мистерия.

-Обеща ми да спреш, Хари. - Заклевам се, че не съм го направил. Не и този път. Може да съм правил много, много, много грешки и да съм убивал много, много, много хора..но не и този път. Повярвай ми, Хим, не бях аз. - прошепна той и се приближи до мен. - Недей. - отдръпнах се. - Не вярвам и на една твоя дума. - Не е вярно. Ако не ми вярваше, сега нямаше да сме тук. Ти нямаше да си тук! - извика той. Погледнах го в очите. Беше прав, но вече жертвах прекалено много. - Съжалявам. - прошепнах. - Не мога да ти помогна, Хари. Не и този път. - прошепнах и му обърнах гръб. Понякога животът ни предизвиква на крайности. Понякога помагаме на хора, на които не трябва. Понякога боли. А понякога.. просто се правим, че не ни пука. Правим се на студенокръвни животни и се опитваме да мразим тези, които обичаме. Правим грешки, за които съжаляваме. А понякога не правим нищо, за да загубим всичко. Обичах го, по дяволите, обичах го, но не можех да му помогна. Не и този път.. Благодаря за страхотната корица на @raq_ruskova05 💜💜💜