IvanetaMetodieva
- Reads 841
- Votes 42
- Parts 30
"Лежах по гръб и се взирах в тъмнината над себе си.
Студът на камъка проникваше в костите ми, но не той ме караше да треперя.
Мисълта за него.
За начина, по който ме погледна.
Не като враг.
А като нещо, което вече смята за своето.
Стиснах зъбите, докато стомахът ми се свиваше от погнуса.
Искаше да ме целуне .... и го направи.
Не защото ме желаеше.
А защото можеш.
Ръката ми несъзнателно се сви в юмрук.
- Мразя те... - прошепнах в празното пространство.
Но колкото и да го мразех, не можех да отрека едно - той беше самоуверен. Прекалено самоуверен. И точно това беше слабостта му.
Ако мислиш, че ме притежава...
Ако повярваше, че съм просто още една играчка в двореца му...
Духът ми секна.
Мисълта ме удари като шамар.
Ако му позволи да ме доближи.
Седнах рязко, и изстенах от болката, но не и обърнах внимание. Ужасът вече беше другаде.
Не.
Не може.
Самата идея ме накара да се чувствам мръсна.
Да позволи на него да ме докосне.
Да споделя леглото си с чудовището, което беше погубило хилядите.
Гърлото ми се сви.
Никога не съм позволявала на никого.
Нито целувка.
Нито докосване.
Нито дъх върху кожата ми....."