Това са случки, които са се случили на мен или на мои приятели.

Не, не вярвам това да е типичната любовна история.. или пък може би е? Но нека първо се запитаме, какво е типичната любовна история? Не, тя не е срещата на двама, които осъзнават, че съдбите им са свързани. Тя е когато две объркани души се сблъскат с несгодите на съдбите си, позволявайки им да пресекат пътищата на предопределените им събития. И тук се сблъскваме с две точно такива души - объркани и неосъзнати. Едно момче, което безразлично гледа как света минава покрай него, и едно момиче, което мисли твърде много за заобикалящия я свят. Едно момиче, което мисли твърде много за него. За момчето, от третата спирка.

всичко е измислено. пна уличка в малко Американско градче се случва убийство. две малки деца жестоко убити , изоставена къща , цял град живее в страх. какво се е случило?

Историята се редактира. .... Бавно, листата на дърветата капят едно по едно. Слънцето небрежно се скрива между короните на дърветата. Топъл бриз подухва нежно косите на самотното момиче. - Защо трябва да е толкова сложно? - Винаги ли ще бъде така? - сълзи потичат по лицето и' при тези думи. - Всичко ще се нареди, рано или късно, сигурен съм! - той я прегръщаше толкова силно и искрено. ..... Здравейте! Аз съм mirai6 и това е първата ми история, надявам се да ви хареса! ^-^

В тази история се разкрива част от преживяванията ми в гимназията плюс голямя доза въображение и щипка мистерия.......

Как бихте се почувствали ,ако момчето което харесвате излиза със сестра ви ? Определено Джесика не чувства добре . Джесика и Мадисън Шей са сестри , които са градили връзката си толкова години, но след появата на Кейлъб Прайс в живота им всичко изградено до сега се разбива на парчета. Дали сестринската любов е по-силна от всяко друго нещо? Дали ще преминат всичките трудности , които съдбата ще им поднесе и дали ще могат да се влюбят отново?

Мрачен, дъждовен ден – 19 март 2003 година. Стоях в стаята си, пишех в малкото ми дневниче и от време на време поглеждах навън. Минути по-късно обаче тишината бе нарушена. Затворих дневника си, взех го в ръка и отидох до стълбите да видя какво става. Видях мъже, мъже изцяло облечени в черно, които нападнаха родителите ми. Исках да направя нещо, но какво можеше да направи едно 10-годишно момиченце нямащо никаква представа за света. Очите ми се насълзиха. Бях уплашена. Върнах се в стаята си, излязох на терасата, слязох по стълбите и тръгнах да бягам. Чух изстрели зад себе си. Притворих очи, за да спра сълзите си и продължих да бягам. Помислих на ум: „Те биха искали да избягам.” Беше тъмно, не знаех къде отивам. Видях един голям камък, под който имаше дупка, в която можех да се скрия. Влязох в нея и продължих да плача. Отворих медальона си и погледнах снимките на майка ми и баща ми, след  което просто продължих да плача и стисках силно медальона в ръка прошепвайки: „Обичам ви.”

След смъртта на майка си Виктория е съкрушена , но именно това лято в Маями ще промени представите й за живота и любовта. Една не толкова комична но любовна история , която доказва , че именно различията карат хората да се влюбват един в друг.