That is my story with Liam. :3

Лято изпълнено с нови запознанства, нови места, а може би и ......нова любов!!!

Животът на 16 годишната Хейли Греъм не е розов. Освен проблемите, които има у дома, тя също така определено не е една от най - популярните в гимназия Лаутън (Lawton High School). Най - добрият й приятел е...дневника й. Дали това ще се промени, дали Хейли ще намери лъч светлина в живота си или ще се забърка в неприятности? Е, четете и ще разберете! #2 място в Тийнфикция на наградите Wattys Bulgaria 2015-2016

My name is Anna. I'm sixteen years old and I have cancer. But, don't worry about me. I'm perfectly fine. The people you should be worried about include my tulip obsessed mother, her mysterious lover, The Dutch Tulip Man, and my delusional hamster who thinks that running on that little wheel of his will actually get him somewhere. Welcome to my life. Special Thanks to: Augustus Waters Hazel Grace Lancaster Peter Van Houten And of course... Our beloved John Green, an amazing author who can bring characters and plots to life and who made this story possible. A/N ~~ There will be the use of one direct quote from TFIOS for AIA. Details in this story were inspired by the book. I do not claim ownership of them. All credits go to John Green. All rights reserved.

Мрачен, дъждовен ден – 19 март 2003 година. Стоях в стаята си, пишех в малкото ми дневниче и от време на време поглеждах навън. Минути по-късно обаче тишината бе нарушена. Затворих дневника си, взех го в ръка и отидох до стълбите да видя какво става. Видях мъже, мъже изцяло облечени в черно, които нападнаха родителите ми. Исках да направя нещо, но какво можеше да направи едно 10-годишно момиченце нямащо никаква представа за света. Очите ми се насълзиха. Бях уплашена. Върнах се в стаята си, излязох на терасата, слязох по стълбите и тръгнах да бягам. Чух изстрели зад себе си. Притворих очи, за да спра сълзите си и продължих да бягам. Помислих на ум: „Те биха искали да избягам.” Беше тъмно, не знаех къде отивам. Видях един голям камък, под който имаше дупка, в която можех да се скрия. Влязох в нея и продължих да плача. Отворих медальона си и погледнах снимките на майка ми и баща ми, след  което просто продължих да плача и стисках силно медальона в ръка прошепвайки: „Обичам ви.”

След смъртта на майка си Виктория е съкрушена , но именно това лято в Маями ще промени представите й за живота и любовта. Една не толкова комична но любовна история , която доказва , че именно различията карат хората да се влюбват един в друг.