Да си пишеш перверзно с момче , без да имаш никакви намерения да изпълняваш нищо от това , което пишеш е приятно , нали? Но така ли е всъщност? Всичко се променя внезапно и дали ще могат двете приятелки да се справят когато целия им свят се обърне на обратно?

Здравейте! Казвам се Изабел Димитрова. На 17 съм и живея в Канада , но по народност съм българка. Също така съм ютубърка. Майка ми е канадка, а баща ми българин. Живея с баща ми. Майка ми си намери нов мъж. Даже му роди дете. Момче. Не знам как се казва, на колко години е или как изглежда. От 5 години не съм се виждала с майка ми, нито съм я чувала. А и да си призная не искам. С баща ми си ми е добре. Казва се Петър Димитров. Утре се местим в България. Баща ми по принцип не обича много населените и шумни градове, но пък живееше в такъв, заради майка ми. Мислеше си, че това, което е започнала е просто развлечение и ще се върне при нас. Но не беше прав. За жалост го разбра след 5 години. Сега ще се местим, най-сетне. Каза, че в един малък град близо до границата между България и Турция имаме роднини. Далечни, но пак роднини. Каза, че дъщерята на тези наши роднини ми била трета или четвърта братовчедка. Не знам до колко ще си паснем, но се надявам да не е надута като другите ми братовчедки.

Страх, болка, гняв. Това се четеше в очите му, когато за първи път срещнаха нейните. А дали може и да се е разчело, дори малка частица любов. Би ли могъл звяр, да се влюби в човек? А дали тя, ще го убеди, че под черната козина, се крие и нещо повече? Цели на Кала: Да бъда пример за починалите ми родители, да работя усърдно, да се стремя напред. Цели на Вик: Да я спечеля!