Казват, че момичето трябва да бъде като пеперудата - красива за наблюдаване, но трудна за хващане. Аз успях да уловя най-красивата пеперуда, която съм виждал някога... Мелъди бе всичко за мен и въпреки, че я спечелих с лъжа, чувствата ми към нея бяха истински. Дали обаче тя успя да разбере това? Дали ми прости, когато научи най-страшната ми тайна? Или ме изостави съсипан и продължи живота си без мен? А може би аз бях този, който съсипа нея...

ИСТОРИЯТА Е СПРЯНА!!! Той бе това, от което всички се бояха - същински демон, изпълнен с непрогледен мрак, безмилостен, за който думата пощада бе непонятна. Той не бе губил нито една битка в живота си, свикнал бе да побеждава и всички да му се подчиняват безпрекословно. Коя бях аз ли? Аз бях никоя... Обикновено момиче, преместило се в това затънтено, плашещо градче. Докато не се оказа, че същност, аз ще бъда тази, от която демонът има най-голяма нужда... Тази, която внесе светлина в живота му и му показа какво значи да обичаш.

Положението започва да става все по-катастрофално. Дестини и Хънтър. Два абсолютни ината, които не се понасят. Лошото момче, което крие тайните заедно с чувствата си надълбоко и момичето, което винаги е живяло охолно и никога не е познало истинска болка. Или поне тя така си мисли. Лятото й в Маями обаче започва малко по малко да разкрива всичко около нея. Колкото и да се убеждава в противното, не е нормално сребристите очи на съседа ти да сияят. Нито огънят да е най-добрият му приятел. И с всеки изминал ден, любовта между Дестини и Хънтър нараства. Но е достатъчна само една единствена грешка, за да ги раздели. Може би дори завинаги. Съдбата винаги ги е събирала, само за да ги раздели. Ще успее ли и този път? #2 in Romance 09/08/16

,,Моята прекрасна Кая. Помня когато беше на тринайсет и си купи онези черни джинси или когато си счупи ръката. Помня когато я изписаха от болницата, когато яде сладолед в парка, когато разхождаше кучето на съседите. Помня четиринайстия й рожден ден и онази винено червена рокля, стигаща малко над коляното й. Помня когато прекара първото си лято на петнайсет в онзи курорт. Красивата й коса, сплетена на плитка и вълните разбиващи се в босите й крака, лакирани в небесно синьо. Помня още толкова много неща. Дългата й лешниково-кестенява коса. Черните й очи и розовите й устни. Трапчинките й. Знам всеки един детайл от нейния живот. Защо? Защото не мога да живея, без да съм до нея всяка една секунда. Защото имам цяла стая пълна с нейни снимки. Защото съм шибано луд по момичето, което дори не знае за моето съществуване.“

-Аш, наистина я харесвам. -Люк каза и дръпна от цигарата си. -Не мога да си я избия от главата. -Люк, не я харесваш. -въздъхна Аш. -Ти не харесваш никой. -Преди да я среща не харесвах никой, но сегаа.....сега е различно. -момчето с русата коса заби поглед в земята. -Сега харесвам нея.