Forever and Always. ❝I may not be your first love, first kiss, first sight, or first date but I want to be your last everything.❞ Roux Addington is a recognized and successful billionaire in London. He has everything a man could wish for; the looks, the fame, a perfect family and the money which could get him whatever he needed with a snap of his fingers. But Roux Addington doesn't have one thing- a heart donor for his dying wife. Thea Addington is a stunning young adult. She is power craving and she has known Roux Addington since forever and she trusts him, but Thea Addington doesn't trust one thing- her ability to survive her heart valve disease so she goes searching in Ivory, a small cafè in the rural part of London and there, someone catches her eye to be her replacement- a young pōpolo woman by the name; Raina McCoy. Raina McCoy is a selfless young woman. Having survived her past back at New Jersey, she starts afresh over in London where she has to struggle to keep a roof over her head and food in her belly. Raina is a humble woman who gives to others even if she doesn't have much to give. She took note of the lanky and pale woman who started coming to the café daily and always gave her extra tips but what this woman actually wanted from her was something she would have never dreamt of being asked of- A dying wish which states that Raina McCoy and Roux Addington are to be married for the sake of her children. Will love ever blossom in the relationship between Raina McCoy and Roux Addington or would their marriage be nothing but a contract?

Флаурла израсна в мрака на пансиона, място, което за нея не беше дом, а просто покрив над главата. След като майка ѝ почина, когато Флаурла беше едва на шест, животът ѝ се превърна в поредица от мълчаливи дни и безсънни нощи. Баща ѝ - алкохолик и наркоман - изчезна от живота ѝ почти веднага, оставяйки я на прага на социалната институция като изоставена кукла, лишена от детството, което другите деца имаха. От първия ден в пансиона тя беше различна. Докато останалите деца играеха и търсеха утеха едно в друго, Флаурла се оттегляше в ъглите на стаите, предпочитайки мрака пред светлината. Усмивките бяха рядкост, а думите - още повече. Мистериозността ѝ караше другите да я отбягват, създавайки около нея ореол на страх и неразбиране. На осемнадесетия си рожден ден, докато другите деца се подготвяха за поредния обикновен ден, Флаурла беше решила, че е време да избяга. Тя нямаше нищо освен едно обещание, което беше дала на себе си - да открие живот, далеч от мрака и призраците на миналото. С едно единствено куфарче в ръка, тя напусна пансиона в ранните часове на утрото и взе първия автобус към Испан