,,Моята прекрасна Кая. Помня когато беше на тринайсет и си купи онези черни джинси или когато си счупи ръката. Помня когато я изписаха от болницата, когато яде сладолед в парка, когато разхождаше кучето на съседите. Помня четиринайстия й рожден ден и онази винено червена рокля, стигаща малко над коляното й. Помня когато прекара първото си лято на петнайсет в онзи курорт. Красивата й коса, сплетена на плитка и вълните разбиващи се в босите й крака, лакирани в небесно синьо. Помня още толкова много неща. Дългата й лешниково-кестенява коса. Черните й очи и розовите й устни. Трапчинките й. Знам всеки един детайл от нейния живот. Защо? Защото не мога да живея, без да съм до нея всяка една секунда. Защото имам цяла стая пълна с нейни снимки. Защото съм шибано луд по момичето, което дори не знае за моето съществуване.“

"Хубава си, дявол да те вземе... ...и нека този дявол да съм аз." - Копеле в костюм

He's watching me sleep, I can feel it. He has been sending me letters with roses or lilies. He is my stalker She's an addiction, she's like a hobby for me She's mine WARNINGS

Аз съм Елизабет Грант.Аз съм една нормална колежанка.С нормално ежедневие,нормални родители,нормални приятели,нормален живот.Когато се загледаш в мен няма да откриеш нищо нередно.Не,защото съм съвършена,а защото умея да крия миналото си добре.Всичко вървеше по план,докато не отидох в колежа.Всичко се превърна от добре подредено в катастрофа.Сънищата се превърнаха в кошмари.Приятелите се превърнаха в заподозрени,превърнаха се във врагове.Личният ми живот се превърна в обществено достояние.Любовта се превърна в страх,подозрения и омраза.Животът ми се превърна в смърт.Умирах бавно.Убиваха ме бавно.Лъгаха ме много.Плашиха ме.Заплашваха ме.Провокираха ме.Следяха ме. Кой беше той?Какво искаше?Как да се освободя?Как да избягам от него? Не знаех нищо за него,освен че искаше да ме съсипе.Не знаех нищо за него със сигурност,освен едно. Той. Беше. Моят. Преследвач.