Как си паднал от небето, ти, Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите? Исая 24:12 Съществуват два принципа, които никога не се нарушават: Беса и Канун Беса - клетва Канун - обичайно право, почиващо на принципа "зъб за зъб, око за око". И двата обичая са непознати за християнската вяра, но той ги разбира. Някога той беше най-силният човек в държавата след баща си. Някога той беше дясната му ръка. Но това беше докато не се възгордя. Докато не се помисли за по-силен от Вълка, който всички виждаха като Бог. И тогава Вълчият син възрупта и се надигна на бунт с братята си, и обяви война на баща си. И така той беше покосен и прокуден с отрязани криле. Докато не срещна нея. Дъщеря на врага, но и ключ към неговото отмъщение. Това, което не очакваше, обаче, беше, че ще се привърже към нея и тя ще върне крилете обратно на гърба му. !!!!!!!!!!!!!!Присъстват елементи от албанската балада "Константин и Дорунтина" и поемата "Изгубеният рай" на Джон Милтън. Втора част от двулогията "Да обичаш врага"

Пътят към славата е дълъг и трънлив...Готова ли е обаче младата певица да го извърви, за да се дореди до топ имената на сръбската естрада особено когато в картинката се намесва и едно от страшилищата на сръбската мафия, а именно Душан "Кнез" Кнежевич. Името му всява страх навсякъде, но ще успее ли да устои на изкушението наречено Катарина Йеремич и дали това няма да доведе до много проблеми?

И точно когато си мислиш, че животът ти няма как да стане по-зле то пък се намира един красив, инатлив, мафиотски син който да те отвлече в петък на обяд... Малцина са тези, които биха се опълчили на Ардиан Адеми, но на нея сякаш не и пука кой точно е той и точно тази нейна черта взема че го привлича към нея. Световете им не са толкова различни, но той е закоравял престъпник, а тя дъщеря на такъв и на всичко отгоре са от две враждуващи семейства, които така и не съумяват да си поделят Балканите и се мразят от дъното на душите. Ще успеят ли, обаче, Ардиан и Аделина да останат заедно? Първа част от двулогията "Да обичаш врага"

На пръв поглед Анастасия изглежда като поредната разглезена наследница, родена със сребърна лъжица и живот без никакви белези. Но белезите са там. Дълбоки, добре прикрити, оставени от предателства, които едно момиче не би трябвало да познава толкова рано. Сега тя е пораснала. Стъпила на краката си в чужда страна, с глас като на ангел и минало, което не спира да я души. Любовта не е за нея. Мъжете - още по-малко. Но съдбата има странно чувство за хумор... и я сблъсква отново с един мъж, когото никога не е трябвало да среща втори път. Baba на най-свирепия клан. Студен, опасен, невъзможен. Мъж, от когото майките предупреждават дъщерите си. Мъж, който би подпалил град заради тези, които обича - и вече го е правил. За нея. Тя е гласът, който го преследва. Актрисата, която може да убива с поглед. Жената, която носи ангелско лице и... умение да отнема живот. Тя бяга от миналото. Той е миналото, което се връща. Между тях стои само един избор: Любовта, която може да ги излекува... или кръвта, която ще ги погуби.

Когато Евелин, богата и непокорна млада жена, е принудена да се омъжи за Данте Витале, втория син в могъща италианска мафиотска фамилия, светът ѝ се преобръща. Бракът им е просто сделка между две фамилии, но за Евелин това е затвор, от който иска да избяга на всяка цена. Данте е строг, дисциплиниран и твърд в убежденията си, а тя - свободолюбива и неподатлива на контрол. Сблъсъкът им се превръща в поле за надмощие, като всяко решение и всеки поглед пораждат нови искри между тях. Докато се борят за контрол, страстта между двамата нараства, но дали този брак ще оцелее под тежестта на тяхната война? И дали някога ще намерят път един към друг сред тайни, недоверие и неочаквана любов?

Книга втора от поредицата "Dream chasers" Тайните между тях ги разделиха, но могат ли да ги съберат? Необяснимото изчезване на 17-годишната Виктория оставя много спекулации, клюки и любопитни очи, които постоянно да се навъртат около къщата й. Не след дълго случаят й остава назад във времето. Но един ден, там сред сенките на някогашния дом отново проблясва живот. Огнян се връща с ново мислене и нови приоритети за живота си. Насочил се към лидерското място в отбора по баскетбол е начертал ясен план в главата си. Обаче старите рани зарастват бавно и той го знае много добре, особено когато източника на тези спомени се окаже наблизо. Нищо не е същото както предната учебна година и той го знае. Знае че и тя е различна също. Но въпреки всичко онази искра, онова непоколебимо привличане между тях все още е там колкото и да го отричат, дори по-силно от преди. Невидима връв ги тегли един към друг отново и отново. Само че от тях зависи дали това ще бъде същата катастрофа като преди или... Или нещо много по-силно от това, което някога са имали.

кн.1 Дориан Мислиш, че си недосегаема? Че можеш да се скриеш зад своите панделки и крехки танци? Не, малка балерино. Аз съм твоето проклятие. Дойдох да видя лицето на момичето, заради което оцапах ръцете си с кръв. Но сега, когато те открих, не ми стига просто да те гледам.Ще разкъсам всичко, което обичаш.И ще разпръсна всяка твоя илюзия Клеър Преди него бях просто момиче с разбито минало. Той е сянката, която се промъква в залите ми по балет.Престъпник, син на чудовище. Сгреших, че го погледнах в очите. Сега погледът му ме преследва. Сгреших, че му позволих да се приближи. Сега допирът му ме изгаря. Между нас? Война. Желание. Лъжи, които ще ни унищожат. Имаш три варианта, балеринке: Да бягаш. Да се бориш. Или да коленичиш. Но запомни - дори да се предадеш, няма връщане Вече си моя. ***** ⚠️ Content Warning / Trigger Warning ⚠️ Тази книга е dark romance и съдържа сцени и теми, които могат да бъдат смущаващи или травмиращи за някои читатели (18+)

Внимание! Тази новела е продължение и е пряко свързана с поредица, така че ако това е първата книга, която откривате и е моя е задължително да прочетете първо книгата ми The swing of dreams, която можете да намерите в профила ми и след това да се върнете на тази. Приятно четене! ------------------------------------------- Може ли две души да се излекуват взаимно, когато раната им е поставена от един и същ човек? Ще могат ли Андрей и Мирела да запазят връзката си, въпреки трудностите им? Дали е възможно доверието, което са градили години наред и приятелството, което имат да не е достатъчно, за да останат двамата до края? Само и единствено те могат да отговорят на тези въпроси и да се борят за това, което имат. Дори тайните помежду им бавно да ги дърпат в различни посоки.

Винаги съм бил отговорно дете. Далеч не прекалено послушно или четящо повече от необходимото, но отговорно. Брат ми от друга страна... Той беше друга история. И макар майките ни да не бяха единственото ни различие, не се замислих преди да се хвърля в устата на звяра, за да излезе цял от проблемите, в които се вкара. Сега имах само едно, но доста силно главоболие. И то се наричаше жена. Да съм мафиотска съпруга никога не е било нова идея за мен. Отблъскваща - да, нова - не. Но когато се оказах в уреден брак с един от най-опасните, но и признавам, сексапилни мъже, които съм срещала, знаех, че съм загазила. Лав не беше мъжът за мен. А, аз не бях жената за него. Но въпреки това се оказах негова невеста. Сватбена рокля, по-тежка от куршум. Булка без избор. Мъж, когото не избира, но който никога няма да я остави. А под булото? Сълзи. В коприна. ... - Реа, обери си тона. - процеди през зъби. - Не ми харесва начина, по който ми говориш - Ооо, извини ме, мило. - разкаянието ми бе фалшиво и даже подигравателно и се погрижих да се разбере докато обхождах ръба на чашата си с пръст. - Забравих, че егото ти е по-крехко и от таз

!!! ЗАВЪРШЕНА !!! Когато историята се повтаря, всеки един е наясно какво го очаква на другия, но за себе си никога не може да бъде сигурен. Всеки един знае колко е важен е за него другия, но другия дали го знае? Можем ли винаги да знаем какво чувства и мисли човека срещу нас? Можем ли да знаем, всъщност колко ни обича той, въпреки че сме губили контакт? Наистина ли, израза "Старата любов - ръжда не хваща" важеше за всеки един от нас? Наистина ли израза "Приятелството между момиче и момче - не съществува", важеше за всички? Наистина ли той/тя ме лъже? Наистина ли ме обича? Или просто съм поредната играчка? Дали ме вижда като слабак/слабачка? Как ме вижда по дяволите в неговите/нейните очи? Възможно ли е да има "нас" вместо "мен и него/нея"? Възможно ли е тя/той да е човека с който ще живея и след 40 години и няма да се пуснем докато не умрем? Тези въпроси си задаваха Беатрис и Итън, които като малки бяха израстнали двамата. Бяха приятели. Бяха познати. Бяха близки. Бяха далечни. Може да не си го признаваха, но между тях имаше нещо повече от приятелство.