🙂🙂

Вечността е интересно нещо. Не я оценяваш, когато живота трае до 80-90 години. Но при мен е друга история. Живях до сега 29 живота. Настоящия е 30-тия ми живот. Иронията е, че винаги умирам преди да навърша 25 години. Объркана работа. През всички тези животи обаче, някои неща са станали константа на вечността. Давид е все още влюбен до обсебеност в мен. Старая се да го избягвам винаги. Жени е все така мила и наивна, но винаги ми помага. Мериан до края на вечността съм убедена, че ще си остане гадняр, без сърце и чувство за самоирония. Не живея само аз за пореден път. Всички сме тук, все едно играем пиеса, но бъркаме някъде и ни връщат отново и отново, докато не направим нещо както трябва.

Осем души. Различни светове. Една идея, която променя всичко. Когато Вайлет решава да избяга от шума на града и да събере приятелите си за две седмици в отдалечена хижа, това изглежда като обикновено бягство - време за смях, музика и забравени мисли. Аделайн се съгласява, без да подозира, че това пътуване ще се превърне в нещо, което години по-късно ще остане като спомени, чувства и хора, които никога не е трябвало да среща. Сред нови запознанства, стари рани и неизказани емоции, границата между приятелство и нещо повече започва да се размива. Някои връзки се създават. Други се разпадат. А трети... никога не са били това, което изглеждат.