Тя беше най-поетичната душа в радиус от стотици километри. Умееше да улавя красивото и да го пресъздава по свой начин. Вдъхновяваше се бързо, но самата тя беше вдъхновение за всички; съвкупност от талант и непорочност. Той беше един вид цяло ново изкуство. Бъркотия от късни нощни часове и проблясващи в тъмнината огънчета на запалки. Хората, на които се доверяваше, се брояха на пръстите на едната му ръка и кокалчетата му бяха винаги ожулени. И изгревът трябваше да е спасение, но беше само мистерия сега. И те се сблъскаха. И една бурна любов заплаши да не изгасне никога.

Тя е моята муза, а аз съм нейният демон на музиката. Преди година станах свидетел на тъмната страна на сладката Скарлет Дей. Оттогава тя е моята мания. Бях доволен да бъда нейната тайна. Доволен съм да я защитавам отдалеч... докато враг от моето минало не я насочи. Нашите семейства имат дълбока история на омраза и Скарлет е хваната по средата. Междувременно умът й си играе номера с нея. Когато пристъпът на паника се обърка, аз излизам от сенките, за да я спася. Сега, когато е моя, не мога да я пусна. Овладях тъмнината. Тя ме изкушава със светлината си. Но когато маската ми я няма, ще се страхува ли тя от чудовището отдолу? Преди петнадесет години едно момиче пожертва живота си за моя. Оттогава справедливостта е всичко, което искам. След това на сцената излезе Талия. Аз съм синът на бръснаря. Племенникът на Шефа. Принц без трон и само отмъщение, за да ме подхранва. Тя е внучката на пекарите. Сладката Тали. Тяхната долче нипотина. Моята усойница. Моите желания винаги са спирали до отмъщение. Тя ме накара да искам повече. Но моята вендета ще унищожи всичко по пътя ми и няма да рискувам да я до