Това е поезия, която написах когато се нуждаех от нея. Излях сърцето си в книгата и въпреки че сега е неловко за четене, препрочитането служи за дневник и напомня с носталгията си за преживяното. ▶ cover Veena Steele ♥ (dreamsformagic)

Някъде из жълтите минзухари и мириса на канела се изгуби младостта ни. Около нас всичко се забързваше, а ние изоставахме, защото не желаехме да изгубим уюта на детските ни спомени. Щаститето ни замъглява, докато завистта им ги прояжда. Това беше нашата разхвърляна вселена, в която се губехме и намираме постоянно. »Това е за хората, които имаха оправдание за всяка своя грешка« Cover by VDyakova ❤

Снежните бури организират студени срещи. Дали когато снега падне, лъжите стават бели? Една чаша чай ще стопи ли снежинките в душата ти? .. Разстоянието може да бъде по-студено от снега. Любовта започва да се топи. Лятото идва. Но не за всички. ~.~.~ cover by @Miroslava_Ivanova_13

Аментис пише, откакто се помни, но никога досега не е имала творческа криза. В търсене на изгубеното вдъхновение, тя си наема апартамент в центъра на Париж за шест месеца. Това, което не очаква обаче, е загадъчната и фриволна Чарлийн, която живее точно отсреща. И докато автохтонната парижанка с прозиращите дрехи и цигарите от твърде горчив тютюн я развежда из града и я учи на френските привички, Аментис си възвръща способността да владее пишещата машина. Но още преди да завърши книгата си, тя осъзнава, че през цялото време е писала със затворени очи. Оставена между избора дали да продължи със сладките лъжи или да изтрие всяка дума, тя се вкопчва в единствената й останала възможност - а именно да опитва, докато или разбие сърцето си и се върне в Лондон, или докато не остане завинаги във Франция, хваната в капана на опиянението от болезнената любов.

Пътят на едно момиче, което се надбягва с котката, в който "котката" е метафора за живота. Или иначе казано - буря от мисли за ежедневието, в която се надявам да откриеш себе си или поне да намериш нещо общо. Защото никога не сме сами.