Водката притъпява болката, но за кратко, а нейните крака увити около мен и стоновете от устата ѝ, докато я карам да свършва ми помагат да живея, но и да се страхувам, че всеки миг мога да я изгубя. "Защо си мислиш, че съм влюбена в теб?" - думите ѝ се забиват в сърцето ми, като стрели, а признанието ѝ, че е с мен заради парите ми ме кара да отида в склада и да открия бутилката с най-отвратителната водка и да я отворя. Нямам време да наливам в чаша... "Защо мислиш съм с теб?" - не можех да отговоря на тези въпроси. Тя трябваше да ми даде отговорите.

Да затънеш в калта надали е детската мечта на някого, но се случваше на хората постоянно. Тези, които бяха родени в нея, обаче, не се притесняваха от червеите. Самите те бяха червеи. Това бях и аз - една безгръбначна гадина, която баща ѝ можеше да стъпче с марковата си обувка без проблем. Но това не ме спря да се влюбя в нея. Битката и без това бе загубена преди началото. Никога не съм имал шанс пред този зелен поглед и меките устни, които вече бях вкусил веднъж. Бях се заклел да не припарвам към боклуците, които продавах, а накрая се пристрастих към нея. Охолният живот ми беше чужд, но за да я имам, трябваше да ѝ го дам. Трябваше да се изтупам от пръстта и да изградя империя върху нея. Можех да го постигна, достатъчно бе тя да държи ръката ми.

Всичко започва с една лъжа. След като Ема губи работата си и вече не може да си позволи наема, тя е принудена да приеме предложение, което никога не е мислела, че ще обмисли-работа в компанията на сестра си. Проблемът? Сестра ѝ е сгодена за първата и най-голяма любов на Ема. Когато Лукас-братът на бившето ѝ гадже-ѝ предлага сделка: той да се преструва на нейно гадже, за да отклони вниманието от скандала, а в замяна тя да му помогне да си върне бившата, всичко изглежда като временна, удобна лъжа. Но преструвките рядко остават просто преструвки. А когато миналото се преплита с настоящето, нищо не остава такова, каквото е било. Ще успее ли Ема да защити сърцето си отново? Или ще го изгуби завинаги?

Две сестри - уж толкова еднакви, а толкова различни. Сънувам го и манифестирам откакто се помня. Не минаваше и ден, в който да не го търся и да не мечтая за повторната ни среща и тя най-накрая дойде. Срещнахме се едно лято в Будва, но романсът ни трая за кратко. Това не значеше, че се бях отказала. Щях да го имам рано или късно. Той щеше да бъде мой отново. Защото аз бях хищна птица и винаги хващах плячката си, а точно сега той беше такава. За мен мъжете бяха като играчки - омръзнеха ли ми и ги захвърлях и имах един определен тип към, който се целях - малко по-големи от мен и с пари, за да могат да ми поддържат стандарта. Но в него имаше нещо различно. Не беше, като мъжете по които си падах. Беше коренно различен от тях. И това ме плашеше във всяко едно отношение. Уж винаги аз бях хищната птица, но сега...сега май аз се превърнах в плячката.

Свикнал съм винаги да получавам това, което искам, но точно едно определено момиче така и не успях да получа с едно щракване на пръстите и това ме караше да огладнявам още повече за нея. За една ниска, малка, апетитна брюнетка, която срещнах на почивка в слънчев юли и неусетно ми завъртя главата. Но нямаше да се откажа. Да не ми е името Иван-Калоян Груйч, ако се откажех.

Книга 6 от поредицата "ВИС-3" Не е задължително да сте чели останалите, за да четете тази. Животът винаги заема неочаквани обрати. Никога нищо не е сигурно и каквото трябва да се случи - ще се случи независимо дали го искаме или не. Бранимир никога не си бе и представял, че един случаен автостоп ще го срещне с любовта на живота му, нито че ще хлътне толкова бързо, но с нея дойдоха и проблемите. Той е опасен. Той е арогантен. Той е лош. Той е много лош, но за нея той би пожертвал и целият свят. Той е Бранимир Груйч - Орела и той е Хищна птица. Книга 7 от Поредицата "ВИС-3" „Но понеже природата на тялото се оказала разсечена на две, половините й копнеели една по друга и се събирали. Те се обгръщали с ръце и се сплитали взаимно, стремейки се да се сраснат, и така загивали от глад и изобщо от бездействие, поради това, че нищо не искали да вършат една без друга. А някога, когато едната от двете половини умирала, а другата оставала, тя търсела друга половина и се сплитала с нея, независимо дали попада на половина от цяла жена - което сега наричаме жена, или на половина от мъж, и така загивали." "ПИР", Платон Т

Животът е лесен, когато си влиятелен и всичко ти се поднася на тепсия поне според Адеан. От друга страна за Ивалина животът не е от най-лесните особено когато губи и единственият си останал родител, докато преследва мечтата си да отвори собствен ресторант и да се докаже като име в бранша. Тази мечта, обаче, изглежда че ще трябва да почака известно време, защото неин приятел от детството е решил, че му трябва нов личен готвач след като предишният е починал и отказва да наеме друг освен нея. Още повече, че е негова бивша изгора и старите чувства отново се зараждат макар и двамата да са коренно различни. Ще успеят ли да им устоят, обаче?

Да ти отнемат нещо под носа е ужасно... Особено когато това нещо е шефското място в ресторанта на баща ти, за което бленуваш от години и посветиш живота си на това да го заслужиш. Точно така се чувства и Лора, когато мечтите ѝ се разбиват в момента в който баща ѝ съобщава, че не тя ще озаглави ресторанта му в София, ами негов ученик от Академията и тя не е особено доволна от този развой на събитията и ръкавицата е хвърлена. Кухнята е една, а главните готвачи двама. Какво може да се обърка? Всичко, но това което може да спаси положението е щипка любов и една тайна подправка, която ще се окаже ключът към сърцата им.

𝐼𝑔𝓃𝒾𝓈 𝓃𝑜𝓃 𝑒𝓍𝓉𝒾𝓃𝑔𝓊𝒾𝓉𝓊𝓇 𝒾𝑔𝓃𝑒. 🔥 -Какво правиш с мен, Корбин? -Уча те да гориш, babygirl. Да гориш за мен.

Тони Лопез бе най-грешното и най-хубавото нещо в живота ми. Имахме различни характери, живеехме различни животи, но въпреки всичко това, нещо все ни свързваше.