Винаги съм бил отговорно дете. Далеч не прекалено послушно или четящо повече от необходимото, но отговорно. Брат ми от друга страна... Той беше друга история. И макар майките ни да не бяха единственото ни различие, не се замислих преди да се хвърля в устата на звяра, за да излезе цял от проблемите, в които се вкара. Сега имах само едно, но доста силно главоболие. И то се наричаше жена. Да съм мафиотска съпруга никога не е било нова идея за мен. Отблъскваща - да, нова - не. Но когато се оказах в уреден брак с един от най-опасните, но и признавам, сексапилни мъже, които съм срещала, знаех, че съм загазила. Лав не беше мъжът за мен. А, аз не бях жената за него. Но въпреки това се оказах негова невеста. Сватбена рокля, по-тежка от куршум. Булка без избор. Мъж, когото не избира, но който никога няма да я остави. А под булото? Сълзи. В коприна. ... - Реа, обери си тона. - процеди през зъби. - Не ми харесва начина, по който ми говориш - Ооо, извини ме, мило. - разкаянието ми бе фалшиво и даже подигравателно и се погрижих да се разбере докато обхождах ръба на чашата си с пръст. - Забравих, че егото ти е по-крехко и от таз

Водката притъпява болката, но за кратко, а нейните крака увити около мен и стоновете от устата ѝ, докато я карам да свършва ми помагат да живея, но и да се страхувам, че всеки миг мога да я изгубя. "Защо си мислиш, че съм влюбена в теб?" - думите ѝ се забиват в сърцето ми, като стрели, а признанието ѝ, че е с мен заради парите ми ме кара да отида в склада и да открия бутилката с най-отвратителната водка и да я отворя. Нямам време да наливам в чаша... "Защо мислиш съм с теб?" - не можех да отговоря на тези въпроси. Тя трябваше да ми даде отговорите.

Всичко започва с една лъжа. След като Ема губи работата си и вече не може да си позволи наема, тя е принудена да приеме предложение, което никога не е мислела, че ще обмисли-работа в компанията на сестра си. Проблемът? Сестра ѝ е сгодена за първата и най-голяма любов на Ема. Когато Лукас-братът на бившето ѝ гадже-ѝ предлага сделка: той да се преструва на нейно гадже, за да отклони вниманието от скандала, а в замяна тя да му помогне да си върне бившата, всичко изглежда като временна, удобна лъжа. Но преструвките рядко остават просто преструвки. А когато миналото се преплита с настоящето, нищо не остава такова, каквото е било. Ще успее ли Ема да защити сърцето си отново? Или ще го изгуби завинаги?

Две сестри - уж толкова еднакви, а толкова различни. Сънувам го и манифестирам откакто се помня. Не минаваше и ден, в който да не го търся и да не мечтая за повторната ни среща и тя най-накрая дойде. Срещнахме се едно лято в Будва, но романсът ни трая за кратко. Това не значеше, че се бях отказала. Щях да го имам рано или късно. Той щеше да бъде мой отново. Защото аз бях хищна птица и винаги хващах плячката си, а точно сега той беше такава. За мен мъжете бяха като играчки - омръзнеха ли ми и ги захвърлях и имах един определен тип към, който се целях - малко по-големи от мен и с пари, за да могат да ми поддържат стандарта. Но в него имаше нещо различно. Не беше, като мъжете по които си падах. Беше коренно различен от тях. И това ме плашеше във всяко едно отношение. Уж винаги аз бях хищната птица, но сега...сега май аз се превърнах в плячката.

Свикнал съм винаги да получавам това, което искам, но точно едно определено момиче така и не успях да получа с едно щракване на пръстите и това ме караше да огладнявам още повече за нея. За една ниска, малка, апетитна брюнетка, която срещнах на почивка в слънчев юли и неусетно ми завъртя главата. Но нямаше да се откажа. Да не ми е името Иван-Калоян Груйч, ако се откажех.

Книга 6 от поредицата "ВИС-3" Не е задължително да сте чели останалите, за да четете тази. Животът винаги заема неочаквани обрати. Никога нищо не е сигурно и каквото трябва да се случи - ще се случи независимо дали го искаме или не. Бранимир никога не си бе и представял, че един случаен автостоп ще го срещне с любовта на живота му, нито че ще хлътне толкова бързо, но с нея дойдоха и проблемите. Той е опасен. Той е арогантен. Той е лош. Той е много лош, но за нея той би пожертвал и целият свят. Той е Бранимир Груйч - Орела и той е Хищна птица. Книга 7 от Поредицата "ВИС-3" „Но понеже природата на тялото се оказала разсечена на две, половините й копнеели една по друга и се събирали. Те се обгръщали с ръце и се сплитали взаимно, стремейки се да се сраснат, и така загивали от глад и изобщо от бездействие, поради това, че нищо не искали да вършат една без друга. А някога, когато едната от двете половини умирала, а другата оставала, тя търсела друга половина и се сплитала с нея, независимо дали попада на половина от цяла жена - което сега наричаме жена, или на половина от мъж, и така загивали." "ПИР", Платон Т

Животът е лесен, когато си влиятелен и всичко ти се поднася на тепсия поне според Адеан. От друга страна за Ивалина животът не е от най-лесните особено когато губи и единственият си останал родител, докато преследва мечтата си да отвори собствен ресторант и да се докаже като име в бранша. Тази мечта, обаче, изглежда че ще трябва да почака известно време, защото неин приятел от детството е решил, че му трябва нов личен готвач след като предишният е починал и отказва да наеме друг освен нея. Още повече, че е негова бивша изгора и старите чувства отново се зараждат макар и двамата да са коренно различни. Ще успеят ли да им устоят, обаче?

Да ти отнемат нещо под носа е ужасно... Особено когато това нещо е шефското място в ресторанта на баща ти, за което бленуваш от години и посветиш живота си на това да го заслужиш. Точно така се чувства и Лора, когато мечтите ѝ се разбиват в момента в който баща ѝ съобщава, че не тя ще озаглави ресторанта му в София, ами негов ученик от Академията и тя не е особено доволна от този развой на събитията и ръкавицата е хвърлена. Кухнята е една, а главните готвачи двама. Какво може да се обърка? Всичко, но това което може да спаси положението е щипка любов и една тайна подправка, която ще се окаже ключът към сърцата им.

𝐼𝑔𝓃𝒾𝓈 𝓃𝑜𝓃 𝑒𝓍𝓉𝒾𝓃𝑔𝓊𝒾𝓉𝓊𝓇 𝒾𝑔𝓃𝑒. 🔥 -Какво правиш с мен, Корбин? -Уча те да гориш, babygirl. Да гориш за мен.