От малкото странно и самотно момиченце в сиропиталището, Рейвън се превърна в нещо голямо и важно. Разбра, че родителите ѝ не са я изоставили, както си мислеше. Нито бяха мъртви. Е, поне единия от тях. Да, бащата на Рейвън си я прибра у дома, където ѝ бе мястото, но къде точно беше това "у дома". На Рейвън нещата ѝ се сториха прекалено нереални, за да повярва, че всичко това не беше сън. Според вас колко странни могат да бъдат нещата, щом на седемнайсетгодишно момиче, което още от малко има много развинтено въображение, му се струват невъзможни? Отговорът е много. Наистина много странни. Сякаш всичко бе просто един пореден магически сън, един от многото, които Рейвън сънуваше. Но това далеч не беше така. Този път невероятните места и магическите създания не бяха плод на огромното ѝ въображение, а самата истина. И макар наистина да изглеждаше като приказка, положението не беше никак розово.