Сам е едно обикновено момиче. О, моя грешка. БЕШЕ обикновено момиче... но не и след всичко случило се досега. Животът и беше съвсем обикновен и нормален, тя беше едно съвсем незабележимо момиче, без много приятели или познати. Но изведнъж в живота и се включват няколко души, които са отговорни за драстичните промени в него.

Момчето от третата спирка: Втора част (Момчето от съседния град) Малко или много, приятелките на Елинор се оказаха обект на интерес от ваша страна. Това бе и една от главните причини, за решението ми - да пиша от вече познат за вас повествовател. Поредната нетипичната любовна история. Може би дори повече, от тази на Елинор и Деон. И все така, се разказва за две объркани души, за две неразбрани сърца, за две отдалечени и несвързани личности, които евентуално се оказват в капана на общата си любов. Проследете историята на обърканите развръзки и препятствия, пред които ще се наложи да се изправят двама влюбени, за да осъзнаят стойността на това да живееш.

Парк Чаньол и останалите членове на ЕХО са най-опасните престъпници на земята затворени във високотехнологичен строго секретен затвор. Животът им върви леко преди една глупава постъпка от страна на Чаньол, която докарва на затвора нов временен директор. Бекхюн мрази всички затворници и използва най-жестоките методи , за да ги вкара в правия път.Наричат го чудовище, заради безклупулния му характер и маската криеща лицето му . В очите на Чаньол той вижда най-големия си враг,но и любовта на живота си. Корица:sadreamer_01

[ЗАВЪРШЕНА] 2017 Тамита е бясна на гаджето си Мат. Негодникът я зарязва на Бъдни вечер чрез съобщение, след като са имали план как да прекарат празниците заедно. Всичко върви в посока нетрезва Коледа и самота до камината с незакачени чорапи, когато изведнъж нещо попада в комина на Тами... "Кой е казал, че Дядо Коледа е дебел мъж с бяла брада?" CHRISTMAS STORY COMEDY / ROMANCE Cover: @flyinginblueclouds DO NOT COPY! All rights go to @StanimiraAtanasova

Тук пиша продължението на историята си заради проблем със стария ми профил izabela_66

- Ти си шибано луд. - Ти също си луда като мен, скъпа. - Моля? Не, не съм. - Но ще станеш. - Не, няма, никога няма да бъда... - Но скъпа, - каза той с мек дрезгав глас, почти като шепот, - лудостта е заразна. Историята се превежда със съгласието на автора. Преводачките сме две, както и една редакторка. За връзка - http://ask.fm/TheDollhouseFanFic

Тя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?

- Щастието е като пеперуда Хари, ако я преследваме винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас. Ние доста упорито преследвахме нашето щастие и не успяхме да се научим на търпение. Може би заради това загубихме всичко.- Прошепнах, избърсвайки закапалите сълзи. - Мел, моля те не го прави! - Той направи крачка напред в опит да се приближи, но аз вдигнах ръце в защита. - Недей Хари, всичко приключи! **** Историята ще бъде редактирана скоро!