Никол: Мразя го. Мразя, че изобщо има място в живота ми. Да ме изпратят при него за цял месец - това е най-големият ми кошмар. Ала съм принудена да живея под един покрив с човек, който изтръгва всеки мой спомен за сигурност. И в този кошмар усещам как сърцето ми прави най-голямото предателство - започва да го иска. ⸻ Алекс: Да ме мрази дъщерята на бизнес партньора ми? За мен това е забавление. Унизих я пред всички и дори се гордея с това. Но три години по-късно да бъда принуден да я приютя за цял месец в собствените си обятия е по-голямо наказание, отколкото някога съм очаквал. Тя е непокорна, огнена, руши правилата ми. А аз - човекът, който е удавил всичките си чувства в лед и безразличие - виждам как този лед се пропуква пред сините ѝ очи... и това ме кара да я мразя още повече.

- Мразя те. - изсъска тя. - И аз теб. Но ако още веднъж го видя до теб... ще направя неща, за което ще съжалявам. - - Ти вече го направи. - прошепва. - Караш ме да чувствам неща, които не искам. - - Добре. - казвам. - Тогава ги чувствай тук. С мен. Или поне не с него. - Пауза. Пулс. Война. И тя не си тръгва. ______________ Винаги сме желали това, което не можем да имаме🖤

Той беше жесток и безсърдечен човек, който не се интересуваше от нищо. Най-малко от чувствата на хората. Единствено го интересуваше да си достави удоволствие с поредната жена, нищо че беше женен. Тя беше младо момиче, което имаше мечти, които бяха разбити благодарение на семейството й, което реши да я омъжи за най-големият й кошмар.