Свикнал съм винаги да получавам това, което искам, но точно едно определено момиче така и не успях да получа с едно щракване на пръстите и това ме караше да огладнявам още повече за нея. За една ниска, малка, апетитна брюнетка, която срещнах на почивка в слънчев юли и неусетно ми завъртя главата. Но нямаше да се откажа. Да не ми е името Иван-Калоян Груйч, ако се откажех.

„Така Бог създаде човечеството по своя образ, по Божия образ той ги създаде. ; Създаде ги мъжки и женски. "(Битие 1:27). По времето, когато Йехова създаде Адам, той създаде и жена, която също като Адам бе взета от земята. Тя бе дадена на Адам като съпруга. Но възникна спор между тях и тя изрече забраненото име на Йехова и бе прокудена." ...Или така се казваше... Позната е в много форми, но най-страшна е именно човешката и такава . За нея се носят много легенди; някои я наричат демон, други изобщо отричат съществуването ѝ, трети дори я възхвалят и я наричат богиня, но никой не знае какво наистина се случи. Съществуват ли сродните души наистина и може ли да обича са въпроси, които досега никога не си е задавала...докато не срещна него. Зеленоок дявол, който има почти същите садистични наклонности като нейните; Алфа ликан, който няма да се спре пред нищо докато не получи неговата Луна. ... За безсмъртните единствения сигурен път е лудостта. - Неизвестен автор

Наръчник за просветлени към "Pesme i krv" 1. Kafanska Pevaćica 2. Nevesta Lava 3. - Добре дошли в пълния и истински хаос на семейство Кнежевич или иначе казано - това, което медиите никога няма да видят. Тук ще откриете: - Бонус сцени - Изрязани сцени - Хаос

Две сестри - уж толкова еднакви, а толкова различни. Сънувам го и манифестирам откакто се помня. Не минаваше и ден, в който да не го търся и да не мечтая за повторната ни среща и тя най-накрая дойде. Срещнахме се едно лято в Будва, но романсът ни трая за кратко. Това не значеше, че се бях отказала. Щях да го имам рано или късно. Той щеше да бъде мой отново. Защото аз бях хищна птица и винаги хващах плячката си, а точно сега той беше такава. За мен мъжете бяха като играчки - омръзнеха ли ми и ги захвърлях и имах един определен тип към, който се целях - малко по-големи от мен и с пари, за да могат да ми поддържат стандарта. Но в него имаше нещо различно. Не беше, като мъжете по които си падах. Беше коренно различен от тях. И това ме плашеше във всяко едно отношение. Уж винаги аз бях хищната птица, но сега...сега май аз се превърнах в плячката.

Пътят към славата е дълъг и трънлив...Готова ли е обаче младата певица да го извърви, за да се дореди до топ имената на сръбската естрада особено когато в картинката се намесва и едно от страшилищата на сръбската мафия, а именно Душан "Кнез" Кнежевич. Името му всява страх навсякъде, но ще успее ли да устои на изкушението наречено Катарина Йеремич и дали това няма да доведе до много проблеми?

Никога досега не се бях влюбвал докато не срещнах нея. Тя преобърна света ми из основи и бързо се превърна в единственото нещо, за което мислех. Само, че имаше един проблем...те беше момичето на най-добрият ми приятел, човек, който наричах мой брат и разбира се тя избра него. Тя разби сърцето ми и ме остави без нищо. След нея аз просто съществува, не чувствах нищо...докато не срещнах нея; дива червенокоска, като си е поставила за цел да стопи леда в мен. Но може ли? Може ли да го стори след като съм раздвоен между две жени - едната обича мен, а другата...другата обичам аз.

Винаги съм бил отговорно дете. Далеч не прекалено послушно или четящо повече от необходимото, но отговорно. Брат ми от друга страна... Той беше друга история. И макар майките ни да не бяха единственото ни различие, не се замислих преди да се хвърля в устата на звяра, за да излезе цял от проблемите, в които се вкара. Сега имах само едно, но доста силно главоболие. И то се наричаше жена. Да съм мафиотска съпруга никога не е било нова идея за мен. Отблъскваща - да, нова - не. Но когато се оказах в уреден брак с един от най-опасните, но и признавам, сексапилни мъже, които съм срещала, знаех, че съм загазила. Лав не беше мъжът за мен. А, аз не бях жената за него. Но въпреки това се оказах негова невеста. Сватбена рокля, по-тежка от куршум. Булка без избор. Мъж, когото не избира, но който никога няма да я остави. А под булото? Сълзи. В коприна. ... - Реа, обери си тона. - процеди през зъби. - Не ми харесва начина, по който ми говориш - Ооо, извини ме, мило. - разкаянието ми бе фалшиво и даже подигравателно и се погрижих да се разбере докато обхождах ръба на чашата си с пръст. - Забравих, че егото ти е по-крехко и от таз