Рейн е момиче, което е свикнало нещата да не се получават така, както иска - родена е с рядко заболяване, което я кара периодично да забравя неща от всекидневния живот, заради което бива принудена да намери начин да се връща в реалността, а именно - фотографията. Един ден, срещата й по неволя с красивият младеж на име Хари Стайлс променя живота й напълно, правейки я един съвсем различен човек. Дали срещата й със зеленоокият ще влоши състоянието й или пък точно обратното; ще се лиши от бремето си? Ами ако поговорката „Случайността е среща на две необходимости" се окаже вярна?

- Не можеш да ме защитиш от всичко. - Мога да опитам. *Историята се превежда* All Rights Reserved to H28

Тя. Тя е нова. Тя е забавно, мило момиче, което е забележимо за всички мъжки погледи. Тя стреми към задълженията и правилния начин на живот. Той. Той е агресивен, груб, пълен с ярост, ходещ по купони момче, живота на който е безгрижен. Двамата са пълни противоположности. Дали и тези две противоположности ще се пристрастят един към друг?

Тя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?

Щастлива си. Успяваш да го направиш,но това не е всичко. В един момент живота ти се срива и най-голямото ти щастие се превръща в най-голямата тъга,а най-голямата тъга в най-голямата ти сила. Ставаш безчувствена. Дали ще намериш някой,който да те извади от ада,в който затъваш всеки ден? Разберете с мен!:)

- Хари, моля те не си отивай! Имам нужда от теб! Не ме изоставяй. - Не те заслужавам. Аз съм едно нищожество, Ребека. Заслужавам да умра. - каза едва доловимо. - Обичам те и винаги ще те обичам! - това бяха последните му думи преди да затвори очите си. - Живота е като сладолед, Хари, наслаждавай му се преди да се стопи! - вече плачех неудържимо. Сгуших се в Хари и оставих сълзите да се леят. Името й е Ребека Прайзис. Тя е добра, добросърдечна, невинна, красива, умна и доста чувствителна. Тя е от Сиатъл, но скоро се мести в огромния и великолепен, Ню Йорк, където ще учи в Ню Йорския университет и ще се яви на интервю за стажант в една от най - известните книгоиздателски къщи "Book Entertainment", но нищо не остава толкова прекрасно, както си го представя Бека, защото в живота й се появява той. Хари Стайлс. Момче с труден характер. Той е груб, самовлюбен задник, незнаещ да показва и изразява чувствата си. Но никой не знаеше за другата му страна, която именно Ребека щеше да открие.

- Щастието е като пеперуда Хари, ако я преследваме винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас. Ние доста упорито преследвахме нашето щастие и не успяхме да се научим на търпение. Може би заради това загубихме всичко.- Прошепнах, избърсвайки закапалите сълзи. - Мел, моля те не го прави! - Той направи крачка напред в опит да се приближи, но аз вдигнах ръце в защита. - Недей Хари, всичко приключи! **** Историята ще бъде редактирана скоро!

След сполетялото я нещастие, Роуз се премества от големия Ню Йорк, в красивото градче Портланд. Единственият човек, когото познава там, е гаджето й, Арън. Тя цели да започне начисто...получава нов живот, нов дом, както и мечтаната работа. Но съдбата я среща със сприхавия съсед отсреща. И какво се случва с новия й живот, когато двамата стават колеги? Възникват множество конфликти, а животът й се преобръща изцяло. Той се държи странно, защото пази тайни, тъмни тайни, които тя изгаря да разкрие. Но водена от любопитството, Роуз ще се забърка в опасни неприятности и ще открие истини, за които не е подозирала . А какво ще ги сполети, когато съдбите им се преплетат по най-неочаквания начин...

Той бе студен с всеки. Държеше се като кретен и често влизаше в боеве. Влизал е в затвора веднъж, поне така бях чула. Бил станал дори по-безчувствен, суров и зъл. Не го бях виждала, само бях чувала за него, но и това се промени. Колкото и да говориха за него, колкото пъти да казваха, че е най-страшния в цяла Калифорния, не можеха да оспорят едно! Той бе най-красивото момче, което някога бях виждала. Дори мога да кажа, че бе идеален. Устните му, кожата му, гласът му, очите му, косата му, тялото му... всичко! Спрях да вярвам на нещата, които казваха за него. Защитавах го! Не ми пукаше колко вулгарен можеше да бъде, колко бързо се ядосваше, дори и за малки неща и колко много пъти бе пробивал дупки в стената с юмруци само и само да изкара цялата си ярост наяве без да наранява никого освен себе си. Бях видяла нещо, което никой не бе. Видях болката в очите му и разбрах историята му. А неговото име? Неговото име бе Джъстин... Джъстин Бийбър!