Резюме: Беше рожденият ден на Александра. В една дискотека наблизо, където срещнах най-големия си страх - Стайлс. Всяка една негова "кукла" умираше и днес беше моят ред, но дали можех да го убедя да ме остави жива и да бъда неговата перфектна кукла?

- Ти си шибано луд. - Ти също си луда като мен, скъпа. - Моля? Не, не съм. - Но ще станеш. - Не, няма, никога няма да бъда... - Но скъпа, - каза той с мек дрезгав глас, почти като шепот, - лудостта е заразна. Историята се превежда със съгласието на автора. Преводачките сме две, както и една редакторка. За връзка - http://ask.fm/TheDollhouseFanFic

- Хари, моля те не си отивай! Имам нужда от теб! Не ме изоставяй. - Не те заслужавам. Аз съм едно нищожество, Ребека. Заслужавам да умра. - каза едва доловимо. - Обичам те и винаги ще те обичам! - това бяха последните му думи преди да затвори очите си. - Живота е като сладолед, Хари, наслаждавай му се преди да се стопи! - вече плачех неудържимо. Сгуших се в Хари и оставих сълзите да се леят. Името й е Ребека Прайзис. Тя е добра, добросърдечна, невинна, красива, умна и доста чувствителна. Тя е от Сиатъл, но скоро се мести в огромния и великолепен, Ню Йорк, където ще учи в Ню Йорския университет и ще се яви на интервю за стажант в една от най - известните книгоиздателски къщи "Book Entertainment", но нищо не остава толкова прекрасно, както си го представя Бека, защото в живота й се появява той. Хари Стайлс. Момче с труден характер. Той е груб, самовлюбен задник, незнаещ да показва и изразява чувствата си. Но никой не знаеше за другата му страна, която именно Ребека щеше да открие.

- Той ли? Мога да кажа,че беше най-прекрасното същество на тази планета. Срещнахме се преди знам ли, 2 години? Той бе груб,арогантен,буен, но в същото време нежен и чувствителен. Имах честта да бъда ,,госпожа Стайлс" за една вечер. Но всичко се промени. Сега той ме мисли за мъртва, но така е по-добре. Мислеше ме. Надявам се, да намери щастието. "Смъртта" ми не беше случайна.Спирачките ми бяха прецакани. Случайност? Не мисля.Нищо не е случайно. Сега..той е с друга,по дяволите,той чака дете! Не мога вече,Раян. Не мога! Когато съм до него,се чувствам толкова малка.-отворих очи-Липсва ми,повече от всичко друго. Той няма да е мой. Беше. Но,беше. Искам,колкото и да искам да го върна ,не мога. Пожелавам му много щастие със семейството му.-сълзите напираха,нямах сили да ги спра. Удар под кръста,слабото място. -Хоуп Мартин,Джил Грийн.

Едно момиче и нейната банда бягат от семействата и домовете си,заради един tweet от любимата банда на барабанистката. Заради идолите,които им дават обещанието за нещо повече. За да може приятелката им да сбъдне мечтата си. Защото им е писнало да стоят под зорките очи на родителите си. Защото искат да са свободни. Защото искат да изпълнят мечтата си.

Това е историята за едно момиче на име Кая. Тя не е популярна. Има си един единствен приятел и винаги, почети незабележимо стои в ъгъла на класната стая. Това рязко се променя следствие смъртта на родителите й и преместването и от Лондон до малко градче в Северна Америка. Там успява да се забърка във всевъзможни проблеми, но това дали се дължи на тайната, която семейстеото и крие от векове?! Четете, за да разберете.

-Обеща ми да спреш, Хари. - Заклевам се, че не съм го направил. Не и този път. Може да съм правил много, много, много грешки и да съм убивал много, много, много хора..но не и този път. Повярвай ми, Хим, не бях аз. - прошепна той и се приближи до мен. - Недей. - отдръпнах се. - Не вярвам и на една твоя дума. - Не е вярно. Ако не ми вярваше, сега нямаше да сме тук. Ти нямаше да си тук! - извика той. Погледнах го в очите. Беше прав, но вече жертвах прекалено много. - Съжалявам. - прошепнах. - Не мога да ти помогна, Хари. Не и този път. - прошепнах и му обърнах гръб. Понякога животът ни предизвиква на крайности. Понякога помагаме на хора, на които не трябва. Понякога боли. А понякога.. просто се правим, че не ни пука. Правим се на студенокръвни животни и се опитваме да мразим тези, които обичаме. Правим грешки, за които съжаляваме. А понякога не правим нищо, за да загубим всичко. Обичах го, по дяволите, обичах го, но не можех да му помогна. Не и този път.. Благодаря за страхотната корица на @raq_ruskova05 💜💜💜

"Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти."

Едно момиче на име Касиди е влогърка.Тя е избрана да тръгне на турне с момчетата.И...четете,за да разберете какво ще се случи по- нататък.