Резюме: Беше рожденият ден на Александра. В една дискотека наблизо, където срещнах най-големия си страх - Стайлс. Всяка една негова "кукла" умираше и днес беше моят ред, но дали можех да го убедя да ме остави жива и да бъда неговата перфектна кукла?

"Обичам я не заради начина, по който танцува с ангелите ми, а заради начина, по който заради нейното име утихват демоните ми." - Кристофър Пойндекстър (!) Историята е превод. © All Rights Reserved to @weyhey_harry Превод от английски @aeonxx

-Как те накара да се почувстваш, когато видя залеза?-най-сетне проговори той. -Ам..незнам, щастливо?- смотолеви тя. -Ами когато слънцето се скри напълно? -Празно. -...именно. Така се почувствах и аз, когато си тръгна, без дори да ми кажеш защо. *** -Почакай за най-смешното. Не го помня, но се влюбих в него, а той се върна при кучката... Родителски контрол ;)