Той бе като бонбон от тъмен шоколад с чили - примамлива и изкусителна външност, но пикантна същност. Твърде различен за нейния вкус, но пък толкова пристрастяващ. Тя смяташе, че може да го промени, но истината е, че това бе само лъжовна мисъл, която никога нямаше да бъде осъществена... Все пак, защо някой, който притежава толкова уникална различност би я захвърлил, за да се превърне в нещо банално... И така, въпреки всичките ѝ опити, той остана тъмен, почти черен с леко пиперлив привкус, а тя... Тя остана отчаяна, но твърде запленена, за да се отдръпне.

ИСТОРИЯТА Е СПРЯНА!!! Той бе това, от което всички се бояха - същински демон, изпълнен с непрогледен мрак, безмилостен, за който думата пощада бе непонятна. Той не бе губил нито една битка в живота си, свикнал бе да побеждава и всички да му се подчиняват безпрекословно. Коя бях аз ли? Аз бях никоя... Обикновено момиче, преместило се в това затънтено, плашещо градче. Докато не се оказа, че същност, аз ще бъда тази, от която демонът има най-голяма нужда... Тази, която внесе светлина в живота му и му показа какво значи да обичаш.

Положението започва да става все по-катастрофално. Дестини и Хънтър. Два абсолютни ината, които не се понасят. Лошото момче, което крие тайните заедно с чувствата си надълбоко и момичето, което винаги е живяло охолно и никога не е познало истинска болка. Или поне тя така си мисли. Лятото й в Маями обаче започва малко по малко да разкрива всичко около нея. Колкото и да се убеждава в противното, не е нормално сребристите очи на съседа ти да сияят. Нито огънят да е най-добрият му приятел. И с всеки изминал ден, любовта между Дестини и Хънтър нараства. Но е достатъчна само една единствена грешка, за да ги раздели. Може би дори завинаги. Съдбата винаги ги е събирала, само за да ги раздели. Ще успее ли и този път? #2 in Romance 09/08/16

Казват, че момичето трябва да бъде като пеперудата - красива за наблюдаване, но трудна за хващане. Аз успях да уловя най-красивата пеперуда, която съм виждал някога... Мелъди бе всичко за мен и въпреки, че я спечелих с лъжа, чувствата ми към нея бяха истински. Дали обаче тя успя да разбере това? Дали ми прости, когато научи най-страшната ми тайна? Или ме изостави съсипан и продължи живота си без мен? А може би аз бях този, който съсипа нея...

Тя. Тя е нова. Тя е забавно, мило момиче, което е забележимо за всички мъжки погледи. Тя стреми към задълженията и правилния начин на живот. Той. Той е агресивен, груб, пълен с ярост, ходещ по купони момче, живота на който е безгрижен. Двамата са пълни противоположности. Дали и тези две противоположности ще се пристрастят един към друг?

Тя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?

Ева Аниели е красиво италианско момиче, чието най- съкровено желание е да учи в балетното училище на Агнес Нойер- прима балерината на Англия. Класирала се в едно от първите три места за балетното училище, Ева заминава за Лондон. Съдбата обаче й поднася какви ли не изненади, които тотално объркват живота й. Хенри Стивънс е една от изненадите, с които съдбата среща Ева. Още щом стъпва на летището в Лондон, двамата се запознават и намразват като котка и мишка. Въпреки желанието на Ева да не го вижда никога повече, съдбата отново си изиграва добре картите и двамата биват въвлечени в търсене на изгубен артефакт- Камъкът на Ерос. Дали това пътешествие по света наистина обърква живота на 19- годишната италианка или срещата с нови предизвикателства ще я сближат с английския красавец? Само времето може да покаже.

- Какво ще ми кажеш за себе си? Погледнах я и се усмихнах. Не вложих никакво чувство, просто стоях и гледах с празен поглед. Чакаше да кажа нещо, но аз мълчах. - Не е ли ясно? - Може би ще искаш да конкретизираш, за да стане ясно и за мен. Отвърнах поглед от нея и се обърнах към прозореца. - Приключихме ли? - Ако това е желанието ти. - изражението й беше изключително спокойно. Отново погледнах към прозореца. Една част от мен изгаряше от желание да си тръгне и да хлопне вратата зад гърба ми. Но нещо сякаш ме натискаше на иначе удобното диванче и не ми позволяваше да се изправя. Притиснах устни една в друга и стиснах малката кутийка в ръката си. - Хубаво червило. Опитах се да запазя спокойствие и въздъхнах, но тя забеляза. - Просто грим. - повдигнах рамене. - Има ли нещо, за което би искала да поговорим? - Бих искала да си тръгна. Усмихна ми се и се изправи, а аз проследих движението й. - Ще продължим следващия път... Моментално се изправих и тръгнах към вратата без да казвам и дума. - Както винаги. Чух я да го казва преди да хлопна вратата след себе си.

Това е историята на Дарси Грийн, което е едно обикновенно 18 годишно момиче което има огромна мечта, а именно един ден да си отвори своя собствена книжарница в някое красиво кътче на Йю Йорк. Но за да успее трябва да премине през много трудности. Дали ще се справи? Всичко зависи от нея и от това дали ще успее да се пребори за това което иска. Надявам се да ви хареса, а това ще го разберете само ако продължите да четете. (: