Рика: В реалният живот, любовта не е приказка. Тя е риск. Не знаех името му, когато за пръв път ме погледна така, сякаш светът му се разпада. Не знаех, че носи пръстен. Не знаех, че зад усмивката му стои империя... и жена. Той носеше фамилия, която тежеше повече от сърцето му. Империя, изградена върху сделки. Брак, изграден върху очаквания. Аз не трябваше да бъда част от живота му. Трябваше да бъда просто спомен от една година в живота му. Казват, че най-опасни са мъжете, които не обичат. Но още по-опасни са онези, които започват да обичат твърде късно. ⸻ Том: Израснах с мисълта, че любовта е лукс. Че мъжете като мен не избират - те поемат отговорност. Ожених се не защото обичах. А защото трябваше. После срещнах нея. И за първи път поисках нещо за себе си. Но как да избереш сърцето си, когато изборът ти ще унищожи всичко друго? Как да бъдеш честен, когато истината ще разбие повече от един живот? Започнах да лъжа света. После започнах да лъжа семейството си. Накрая - започнах да лъжа самия себе си. Любовта може да прости. Но лъжата винаги иска своята цена.

Адлин Грийн е момичето, което светът наричаше късметлийка, без да разбира, че привилегиите понякога са просто златни окови. Родена в богатство, което решаваше вместо нея, от Адлин се очакваше да бъде красива, шумна и удобна част от един бляскав, но чужд живот. Тя обаче искаше нещо свое - истинско, извоювано, далеч от фамилното ѝ име. Когато братовчед ѝ предлага работа в компанията на мъжа, който е унищожил кариерата му, за да може да си отмъсти, Адлин приема без колебание. Не от злоба, а от нуждата да докаже, че може да се справи сама. Виктор Александрович е главен изпълнителен директор, за когото редът е закон, а времето най-ценният ресурс. Контролът е неговата сила, хаосът нещо, което не допуска. И точно затова Адлин, шумна и непредвидима, се превръща в единственото отклонение, което не може да планира. Вместо да попадне в нейния капан - той веднага разбира намеренията ѝ. Но когато иска да я отблъсне в личния му свят се появява обстоятелство, което буквално се вкопчва в Адлин и отказва да я пусне.

Нова държава,ново училище, ново начало... или поне така си мислеше Ашли Уинтърс. Всичко вървеше нормално, докато не се оказа на върха на таблото за най-висок успех по биология - място, което доскоро принадлежеше на Джоуи Хейстингс.- Умен, арогантен и напълно убеден, че никой не може да го победи, той не приема загубата лесно. Между тях започва съревнование, но границата между омразата и нещо друго е твърде тънка

Виктория: Покрай най-добрата си приятелка се сприятелява с четири момчета , които могат да я вкарат в голяма опасност. Но също ще й помогнат да сбъдне мечтата си и да разкрие мръсните тайни на семейството си. И когато се сближава с момчето , което мрази , но в същото време той е богат и с връзки и родителите й искат да го използват. Тя е изправена пред избора- да се противопостави на семейството си или да послуша сърцето си. Огнян: Тя му беше нужна само , за да отиде в Англия. Без обвързване и без излишни чувства. И двамата имат цел и се възползват един от друг. Но когато остават само сами, неизказаните мисли излизат наяве и стават по-близки от колкото някога са очаквали.

Внимание! Тази новела е продължение и е пряко свързана с поредица, така че ако това е първата книга, която откривате и е моя е задължително да прочетете първо книгата ми The swing of dreams, която можете да намерите в профила ми и след това да се върнете на тази. Приятно четене! ------------------------------------------- Може ли две души да се излекуват взаимно, когато раната им е поставена от един и същ човек? Ще могат ли Андрей и Мирела да запазят връзката си, въпреки трудностите им? Дали е възможно доверието, което са градили години наред и приятелството, което имат да не е достатъчно, за да останат двамата до края? Само и единствено те могат да отговорят на тези въпроси и да се борят за това, което имат. Дори тайните помежду им бавно да ги дърпат в различни посоки.

- Мразя те. - изсъска тя. - И аз теб. Но ако още веднъж го видя до теб... ще направя неща, за което ще съжалявам. - - Ти вече го направи. - прошепва. - Караш ме да чувствам неща, които не искам. - - Добре. - казвам. - Тогава ги чувствай тук. С мен. Или поне не с него. - Пауза. Пулс. Война. И тя не си тръгва. ______________ Винаги сме желали това, което не можем да имаме🖤