- Знаеш ли кое е най-тъжното? - дрезгав и познат глас прошепна, карайки очите ми да се разширят и дъхът ми да секне - Колко е лесно за вълка да се промъкне в кошарата само като се представи за една от овцете.

Щастлива си. Успяваш да го направиш,но това не е всичко. В един момент живота ти се срива и най-голямото ти щастие се превръща в най-голямата тъга,а най-голямата тъга в най-голямата ти сила. Ставаш безчувствена. Дали ще намериш някой,който да те извади от ада,в който затъваш всеки ден? Разберете с мен!:)

След сполетялото я нещастие, Роуз се премества от големия Ню Йорк, в красивото градче Портланд. Единственият човек, когото познава там, е гаджето й, Арън. Тя цели да започне начисто...получава нов живот, нов дом, както и мечтаната работа. Но съдбата я среща със сприхавия съсед отсреща. И какво се случва с новия й живот, когато двамата стават колеги? Възникват множество конфликти, а животът й се преобръща изцяло. Той се държи странно, защото пази тайни, тъмни тайни, които тя изгаря да разкрие. Но водена от любопитството, Роуз ще се забърка в опасни неприятности и ще открие истини, за които не е подозирала . А какво ще ги сполети, когато съдбите им се преплетат по най-неочаквания начин...

Лято изпълнено с нови запознанства, нови места, а може би и ......нова любов!!!

Мрачен, дъждовен ден – 19 март 2003 година. Стоях в стаята си, пишех в малкото ми дневниче и от време на време поглеждах навън. Минути по-късно обаче тишината бе нарушена. Затворих дневника си, взех го в ръка и отидох до стълбите да видя какво става. Видях мъже, мъже изцяло облечени в черно, които нападнаха родителите ми. Исках да направя нещо, но какво можеше да направи едно 10-годишно момиченце нямащо никаква представа за света. Очите ми се насълзиха. Бях уплашена. Върнах се в стаята си, излязох на терасата, слязох по стълбите и тръгнах да бягам. Чух изстрели зад себе си. Притворих очи, за да спра сълзите си и продължих да бягам. Помислих на ум: „Те биха искали да избягам.” Беше тъмно, не знаех къде отивам. Видях един голям камък, под който имаше дупка, в която можех да се скрия. Влязох в нея и продължих да плача. Отворих медальона си и погледнах снимките на майка ми и баща ми, след  което просто продължих да плача и стисках силно медальона в ръка прошепвайки: „Обичам ви.”