Лиза никога не е виждала Келон като мъжа, в когото може да се влюби. За нея той винаги е бил момчето, което е израснало до нея. Но в деня, в който той заминава, оставя след себе си не само разбито сърце... а и един списък с неизпълнени желания. Години по-късно Келон се завръща. Вече не е онова момче, което е изпратила. А мъж, готов да изпълни всяко желание от стария списък. Дори последното. „Да ме чакаш пред олтара."

Инферно: В режим на свободно падане е втората част от дилогията Инферно и продължава историята на Вики и Даниел. Те се изправят пред нови препятствия, повече драма и още по-изгарящи емоции във водовъртеж от събития и много, много смях...

Виктория е емоционална, креативна и на път към съдбовното си интервю за работа. Даниел Антонов е педантичен, хладнокръвен и контролира всичко - от хора до събития в собствения си бизнес. Изпепеляващата им динамика се заражда още при първия разговор: тя го вбесява, а той не може да забрави красотата ѝ. Колко дълго могат да устоят един на друг - и какво ще остане от тях, когато кубчета лед се стопят и Инферното най-сетне бъде освободено?

Баян : Гъстата й тъмна къдрава коса те караше да прокараш пръсти през нея и те тласкаше към пагубни грехове . Красивите й зелени очи са запаметени толкова надълбоко в уми ми ,че все едно се виждам в тях , устните й толкова примамливи и толкова сочни , сякаш са създадени единствено за да ги целуваш . Това бе тя за мен - един невероятно красив женски образ . Спомен запазен в сърцето ми ... Моята Малеa . Малеа : Още помня деня , в който съдбата реши да изгуби пътя ми към сърцето на този мъж . Тогава още момче , той бе единствения , който бях обичала истински и единствения ,който ме караше да се чувствам жива и потребна . Бе дошъл в живота ми толкова внезапно ,колкото си и отиде . Не е за вярване как могат да минат толкова много години и все пак едно хлапе да се превърне в идеала ти за един мъж . Търсих го във всеки , ала така и не успях да го намеря . Никой и нищо , дори и ни най-малко не се доближаваше до моята първа тръпка... до моят Баян .

Кас Аз бях нейните очи, за да види отново света, а тя стана моето сърце, за да мога да го почувствам.

Две сестри - уж толкова еднакви, а толкова различни. Сънувам го и манифестирам откакто се помня. Не минаваше и ден, в който да не го търся и да не мечтая за повторната ни среща и тя най-накрая дойде. Срещнахме се едно лято в Будва, но романсът ни трая за кратко. Това не значеше, че се бях отказала. Щях да го имам рано или късно. Той щеше да бъде мой отново. Защото аз бях хищна птица и винаги хващах плячката си, а точно сега той беше такава. За мен мъжете бяха като играчки - омръзнеха ли ми и ги захвърлях и имах един определен тип към, който се целях - малко по-големи от мен и с пари, за да могат да ми поддържат стандарта. Но в него имаше нещо различно. Не беше, като мъжете по които си падах. Беше коренно различен от тях. И това ме плашеше във всяко едно отношение. Уж винаги аз бях хищната птица, но сега...сега май аз се превърнах в плячката.