•𝐅𝐢𝐫𝐬𝐭 𝐩𝐥𝐚𝐜𝐞 𝐰𝐢𝐧𝐧𝐞𝐫 𝐢𝐧 𝐓𝐞𝐞𝐧 𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 𝐖𝐀𝐓𝐓𝐘𝐒 𝐒𝐔𝐌𝐌𝐄𝐑 𝐀𝐖𝐀𝐑𝐃𝐒 𝟐𝟎𝟏𝟔• Никой не би могъл да предположи, че един забравен пропуск за клуб ще вкара Райли Фрейс в толкова неприятности за отрицателно кратко време. Най-малко самата тя. Но когато нейният похитител изглежда точно толкова опасен, колкото и привлекателен, перспективата да избяга й се струва все по-малко наложима. Докато успее да се предпази от извършването на грях, Райли вече е достатъчно дълбоко в едно не така типично за човек ежедневие: да е сирвитьорка в клуб за вманиачени фенове на Дракула, носещи изкуствени зъби и кървавочервени лещи. Мисълта как протича приемането на храна на клиентите й бързо бива изместена от проблемите, които носи шефа й със себе си. Постепенно Райли се впуска в разгадаването на заплетената тайна, която отчаяно жадува да разбули - сърцето на Аш. Мъж със слабост към моторите и нарушаване на личното й пространство. Шефа й. Пътят към него е покрит с тръни и скоро става ясно, че се задават неприятности. От най-лошият тип.

Ирен Прескот е обикновено момиче, което живее спокойно в уютния си дом с двамата си родители. Докато не навършва осемнадесет години... Тогава всичко започва да се разпада.

Положението започва да става все по-катастрофално. Дестини и Хънтър. Два абсолютни ината, които не се понасят. Лошото момче, което крие тайните заедно с чувствата си надълбоко и момичето, което винаги е живяло охолно и никога не е познало истинска болка. Или поне тя така си мисли. Лятото й в Маями обаче започва малко по малко да разкрива всичко около нея. Колкото и да се убеждава в противното, не е нормално сребристите очи на съседа ти да сияят. Нито огънят да е най-добрият му приятел. И с всеки изминал ден, любовта между Дестини и Хънтър нараства. Но е достатъчна само една единствена грешка, за да ги раздели. Може би дори завинаги. Съдбата винаги ги е събирала, само за да ги раздели. Ще успее ли и този път? #2 in Romance 09/08/16

ИСТОРИЯТА Е СПРЯНА!!! Той бе това, от което всички се бояха - същински демон, изпълнен с непрогледен мрак, безмилостен, за който думата пощада бе непонятна. Той не бе губил нито една битка в живота си, свикнал бе да побеждава и всички да му се подчиняват безпрекословно. Коя бях аз ли? Аз бях никоя... Обикновено момиче, преместило се в това затънтено, плашещо градче. Докато не се оказа, че същност, аз ще бъда тази, от която демонът има най-голяма нужда... Тази, която внесе светлина в живота му и му показа какво значи да обичаш.

Обичали ли сте някога? Но онази чиста обич, искрената, пред която не стоят граници и пречки? Която не иска нищо, просто я има... А обичали ли сте силно и сляпо, безрезервно, въпреки грубото отношение, въпреки че знаете какво да очаквате? Защото аз - да. Обичах и по двата начина... Обичах единия по онзи така чист и неосквернен начин, обичах го заради милите жестове и заради самата обич, която ми даваше. С която ме даряваше. Но обичах и него... с нетърпимия и неудържим нрав, с пламъка в очите. Обичах го бурно и безразсъдно. Исках цялото му внимание, копнеех за ласките му, за погледа му, но не ги получавах... Не можех да си представя да дишам без него. Представлявахме по един ъгъл от триъгълник. Всяка негова страна беше път, тръгващ от един ъгъл и стигащ до друг. А знаете ли какво е синоним? Това е термин в граматиката, който означава думи, различни по форма, но еднакви или близки по значение. Огорчение, изтезание и отчаяние. Синоними. Всяка дума представлява един от нас. Това бяхме ние. Невъзможният триъгълник.

Обича забавленията, малко луда и винаги прави обратното на очакваното. Сгодена и пробиваща с голям успех в бизнеса на баща си. И точно когато се появява съмнението, иска ли животът ѝ да бъде такъв и за в бъдеще, се появява и той. Нахален, арогантен и добре изглеждащ. Ще успее ли той да преобърне почти подредения ѝ свят? Ще успее ли тя да устои на предизвикателството, което се изправя пред нея или ще се впусне в него без да мисли за последствията?

-Аш, наистина я харесвам. -Люк каза и дръпна от цигарата си. -Не мога да си я избия от главата. -Люк, не я харесваш. -въздъхна Аш. -Ти не харесваш никой. -Преди да я среща не харесвах никой, но сегаа.....сега е различно. -момчето с русата коса заби поглед в земята. -Сега харесвам нея.

-Обеща ми да спреш, Хари. - Заклевам се, че не съм го направил. Не и този път. Може да съм правил много, много, много грешки и да съм убивал много, много, много хора..но не и този път. Повярвай ми, Хим, не бях аз. - прошепна той и се приближи до мен. - Недей. - отдръпнах се. - Не вярвам и на една твоя дума. - Не е вярно. Ако не ми вярваше, сега нямаше да сме тук. Ти нямаше да си тук! - извика той. Погледнах го в очите. Беше прав, но вече жертвах прекалено много. - Съжалявам. - прошепнах. - Не мога да ти помогна, Хари. Не и този път. - прошепнах и му обърнах гръб. Понякога животът ни предизвиква на крайности. Понякога помагаме на хора, на които не трябва. Понякога боли. А понякога.. просто се правим, че не ни пука. Правим се на студенокръвни животни и се опитваме да мразим тези, които обичаме. Правим грешки, за които съжаляваме. А понякога не правим нищо, за да загубим всичко. Обичах го, по дяволите, обичах го, но не можех да му помогна. Не и този път.. Благодаря за страхотната корица на @raq_ruskova05 💜💜💜

Тя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?