Една нощ. Един бар. Един непознат, който ѝ помага, когато има нужда. На следващия ден Ема Хейл го среща отново - но вече като г-н Карвър, асистента в университета ѝ. Той е строг. Студен. И сякаш постоянно я подценява. Тя е упорита, саркастична и отказва да бъде просто „дъщерята на Хейл". Между тях има напрежение, заяждания и думи, които режат. „Госпожице Хейл." „Г-н Карвър." И едно изречение, което се повтаря отново и отново: „Не си моят тип." Но колкото повече се опитват да се държат далеч един от друг, толкова по-ясно става, че някои граници са създадени, за да бъдат прекрачени. Една любов, започнала с омраза. Един избор между правила и чувства. Защото понякога човекът, който най-много те дразни... се оказва единственият, който те вижда истински.

...и слънчева светлина. Лора е момичето на мама и тате. Сладка, глезена кифла с неприятности. Димитър е сериозен бизнесмен, на когото се налага да спаси единствената дъщеря на сътрудника си, понеже сладката златна Лора, решава да му се обади в два и половина през нощта за да я измъкне от купона на другия край на града. Осем години по-късно той все още пази малката кутийка и прегръдката й, но малкото момиченце вече го няма и когато я вижда отново и получава примамливото й предложение, дали ще зареже всичките си принципи за да се впусне в една игра, на която не той диктува правилата?

Водката притъпява болката, но за кратко, а нейните крака увити около мен и стоновете от устата ѝ, докато я карам да свършва ми помагат да живея, но и да се страхувам, че всеки миг мога да я изгубя. "Защо си мислиш, че съм влюбена в теб?" - думите ѝ се забиват в сърцето ми, като стрели, а признанието ѝ, че е с мен заради парите ми ме кара да отида в склада и да открия бутилката с най-отвратителната водка и да я отворя. Нямам време да наливам в чаша... "Защо мислиш съм с теб?" - не можех да отговоря на тези въпроси. Тя трябваше да ми даде отговорите.

Винаги съм бил отговорно дете. Далеч не прекалено послушно или четящо повече от необходимото, но отговорно. Брат ми от друга страна... Той беше друга история. И макар майките ни да не бяха единственото ни различие, не се замислих преди да се хвърля в устата на звяра, за да излезе цял от проблемите, в които се вкара. Сега имах само едно, но доста силно главоболие. И то се наричаше жена. Да съм мафиотска съпруга никога не е било нова идея за мен. Отблъскваща - да, нова - не. Но когато се оказах в уреден брак с един от най-опасните, но и признавам, сексапилни мъже, които съм срещала, знаех, че съм загазила. Лав не беше мъжът за мен. А, аз не бях жената за него. Но въпреки това се оказах негова невеста. Сватбена рокля, по-тежка от куршум. Булка без избор. Мъж, когото не избира, но който никога няма да я остави. А под булото? Сълзи. В коприна. ... - Реа, обери си тона. - процеди през зъби. - Не ми харесва начина, по който ми говориш - Ооо, извини ме, мило. - разкаянието ми бе фалшиво и даже подигравателно и се погрижих да се разбере докато обхождах ръба на чашата си с пръст. - Забравих, че егото ти е по-крехко и от таз

Елена Михайлова бяга от болезненото си минало в България и започва нов живот в Италия, търсейки свобода, а не любов. Красивата и тъмна, но белязана от травми, тя не подозира, че ще попадне в съвсем различен свят - този на мафиотския клан Морети. Началото на семейството, Сантияго Морети, е леден и безпощаден, но когато среща Елена, тя разрушава всичко, което той е изградил. Когато тримата му братя - Матейо, Доминик и Алехандро - също проявяват интерес към нея, напрежението расте. Елена се оказва в центъра на невъзможна сделка: любов, споделена между четиримата мъже, готови да се жертват за нея. И в момент на откровеност, Сантияго ѝ прошепва: „Сигурна ли си, че можеш да понесеш всичките ни, малка? Четиримата..."