Една нощ. Един бар. Един непознат, който ѝ помага, когато има нужда. На следващия ден Ема Хейл го среща отново - но вече като г-н Карвър, асистента в университета ѝ. Той е строг. Студен. И сякаш постоянно я подценява. Тя е упорита, саркастична и отказва да бъде просто „дъщерята на Хейл". Между тях има напрежение, заяждания и думи, които режат. „Госпожице Хейл." „Г-н Карвър." И едно изречение, което се повтаря отново и отново: „Не си моят тип." Но колкото повече се опитват да се държат далеч един от друг, толкова по-ясно става, че някои граници са създадени, за да бъдат прекрачени. Една любов, започнала с омраза. Един избор между правила и чувства. Защото понякога човекът, който най-много те дразни... се оказва единственият, който те вижда истински.