"-Погледни в камерата, красавице!-каза ми похотливо момчето пред мен, докато събличаше тениската си. -Какво си намисли, Лиам?-засмях се леко подозрително, когато той отиде до шкафа и изкара червено топче, през което минаваше нещо като каишка.-Какво е това?-Лиам ме бутна на стария дюшек.-Това не е романтична среща. Не ми харесва!-изправих се, но той ме обърна с гръб към себе си, слагайки топчето пред лицето ми. -Отвори палавите си устни, Ейп, направи го!-не го послушах. Той хвана каишката в едната си ръка, а с другата разтвори устните ми, след което напъха желязото в устата ми, закопчавайки го в задната част на главата. Бутна ме отново и свали дънките си.-Не трябваше да се захващаш с мен, Ейприл Мак'Адамс. Защо не послуша гаджето си? Защо си помисли, че си нещо специално, което може да ме промени?-заболя ме. Аз изневерявах на гаджето си, изнасилваше ме любовника на майка ми, който е и мой връстник. Как стигнах дотук?"

Тя и той прекарват една незабравима нощ заедно - не като двойка, а като напълно непознати, споделящи откровения, докато чакат дъждът да спре. Уговорката е проста: без имена, без телефонни номера, само спомени. Но когато на следващия ден тя го среща отново... всичко се променя.