"... защото любовта помежду им беше по-бурна от океан и по-здрава от скала... кой да знае, че само океана може да разруши скалата и само скалата може да спре океана..."

Момчето от третата спирка: Втора част (Момчето от съседния град) Малко или много, приятелките на Елинор се оказаха обект на интерес от ваша страна. Това бе и една от главните причини, за решението ми - да пиша от вече познат за вас повествовател. Поредната нетипичната любовна история. Може би дори повече, от тази на Елинор и Деон. И все така, се разказва за две объркани души, за две неразбрани сърца, за две отдалечени и несвързани личности, които евентуално се оказват в капана на общата си любов. Проследете историята на обърканите развръзки и препятствия, пред които ще се наложи да се изправят двама влюбени, за да осъзнаят стойността на това да живееш.

- Стела, знаеш че винаги бих изпълнил всяко твое желание. Изпълних и последното ти: не съм те търсил, макар че всеки ден се обвинявах за това. Сега обаче се срещнахме без да сме се търсили. Скъпа, това няма как да е просто случайност! - Хари, ти не разбираш .... - Заплака. - Какво не разбирам? Съдбата ни подарява втори шанс да бъдем заедно и да сме щастливи! - Не! Аз не трябва да съм щастлива....не и с теб. - Не с мен?! - Отдръпнах се. - А с кой тогава? ★★★ "Продължението" се развива три години по-късно, когато Стела и Хари вече са семейство с прекрасни деца. Медиите и някои нежелани гости от миналото им обаче ще се погрижат да съсипят това щастливо семейство. Всеизвестно е, че любовта е по-силна от всичко, но при семейство Стайлс нещата винаги са се случвали по трудния начин.

Нейното име е Криса Муур. Живее във Калифорния - Лос Анджелис и има брат на име Тайлър Муур. Един понеделник, той разбира, че е избран да замине за Англия, отсядайки при семейство Стайлс. Техният син - Хари, също е избран да представи училището си в това на Тайлър. Те разменят местата си цели три месеца. Какво се случва нататък...?

Зоуи Джоунс e едно обикновено момиче, на 18 години. Няма приятели, не защото е смахната, а защото не иска. Няма доверие на никого. Превърнала се е в аутсайдер. Не е от онези момичета, които ходят по партита, пушат трева и пият. Тя седи всяка вечер в стаята си, четейки книги или ровейки се в интернет. Тя е намерила себе си и знае какво иска от живота. Една вечер излиза от стаята си, където се е криела цяла година и живота и се променя. Напълно.

Тя. Тя е нова. Тя е забавно, мило момиче, което е забележимо за всички мъжки погледи. Тя стреми към задълженията и правилния начин на живот. Той. Той е агресивен, груб, пълен с ярост, ходещ по купони момче, живота на който е безгрижен. Двамата са пълни противоположности. Дали и тези две противоположности ще се пристрастят един към друг?

"- Престани да говориш така...- заглъхна Ева. - Как?- прошепна Дилън. - Сякаш това е краят...- промърмори. - Това е краят. - спирайки за малко, той облиза устните си и я погледна. -Това е краят на нас. - Не... - проплака, поклащайки глава. - Не, не, не. - поклати глава, сълзите и се стичаха свободно по бузите и. - Моля те, Дилън... - хвана ръката му. - Не го прави, моля те. - каза отчаяно. Поглеждайки я, с болка в очите, той се отдръпна и с едно-единствено поклащане на главата, той се обърна и започна да се отдалечава. - Остани... - гласът и прегракнал. - Кълна се, ако направиш още една крачка, ще те намразя, колкото и трудно да е....кълна се, ще те намразя от дъното на душата си. - изкрещя тя. Той спря за момент, но след това тръгна с високо вдигната глава. - Дилън! - изкрещя му, гледайки с удивление, че дори не се обърна. - Моля те, не го прави... Обичам те! Падайки на земята, постави треперещата си ръка върху устата си, възпирайки се от това да се сломи още повече, докато сълзите и се лееха неконтролируемо по бузите и."

Това е историята на едно 18 годишно момиче, което се влюбва в момче, което дори не е виждала - доста е вълнуващo. Надявам се да ви хареса.

"Курва!" "Кифла!" "Уличница!" "Безмозъчна мажоретка!" "Под всичкия този грим си грозна като смъртта!" Чувах тези подмятания от всички. Аз съм едно от онези момичета в училище, които се движат на групи и се мислят за нещо повече от другите. Или поне така изглеждаме в очите на другите. Момчетата, които ни обиждат го правят, защото вече сме ги отхвърлили, а момичетата го правят от чиста женска злоба. Повечето хора ни мразят и ни обиждат, само защото си мислят, че сме "безчувствени кучки". Искам да ви кажа, че ви чуваме и сега ще ви разкрия нещо, за което никога не сте си и помисляли. Ние също сме хора и имаме чувства. Колкото по-гадно се държим с вас, толкова по-злобни стават обидите.Всички вие не го виждахте, но той ... Той видя сълзите ми, когато се смеех с цяло гърло.