След сполетялото я нещастие, Роуз се премества от големия Ню Йорк, в красивото градче Портланд. Единственият човек, когото познава там, е гаджето й, Арън. Тя цели да започне начисто...получава нов живот, нов дом, както и мечтаната работа. Но съдбата я среща със сприхавия съсед отсреща. И какво се случва с новия й живот, когато двамата стават колеги? Възникват множество конфликти, а животът й се преобръща изцяло. Той се държи странно, защото пази тайни, тъмни тайни, които тя изгаря да разкрие. Но водена от любопитството, Роуз ще се забърка в опасни неприятности и ще открие истини, за които не е подозирала . А какво ще ги сполети, когато съдбите им се преплетат по най-неочаквания начин...

Тя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?

*ПОДЛЕЖИ НА РЕДАКЦИЯ* Вайълет Тачър беше едно нормално седемнадесет-годишно момиче с прекрасни родители, съвсем малко недостатъци и нужда от внимание. Момичето бе отраснало с двамата си родители, като и двамата се грижеха за нея, като с писано яйце.. Един ден обаче, целият й свят се срутва; Най-добрата й приятелка се самоубива в домът си, след като приятелят й я зарязва и оставя Вайълет сама в един от най-тежките за нея моменти. Точно тогава, всичко започва; Съучениците й я тероризират, напрежението във вените й е по-голямо от това, което може да поеме, а единственият изход е да контролира болката. Но как? Рязане. Всяка вечер. Какво ще се случи, когато една вечер майка й я заварва в банята, с бръснарското ножче, режейки вените на лявата си ръка? Ами ако родителите й решат, че й трябва помощ и я заведат при най-младият, но нашумял с успешните си сеанси психолог, Хари Стайлс? Дали проблемите й ще се решат или раните ще се задълбочат?

Тя е Маделин Стайлс.Не коя да е,а дъщерята на Кейти и Хари.Тя е като бомба със закъснител,като запалена клечка кибрит,като догаряща свещ...Тя има споразомуние да бъде добро момиче през последната си година в гимназията. Той е Виктор Уатс.Не,кой да е,а учителят по история.Той е винаги ядосан,мрачен,никога не се смее и обича да раздава заповеди...Той е и неописуемо млад и привлекателен,също и мистериозен. "Доброто момиче" Маделин Стайлс ще трябва да се изправи пред най-големите си страхове(да,дори дъщерята на Кейти и Хари си има страхове)...Тя ще трябва да докаже коя е и на какво е способна.Тя ще трябва да се бори за забранената си любов,докато сенки от миналото на родителите и излизат от мрака и започват да я дебнат. Тя е обучена,но дали това е достатъчно? Тя е Маделин Стайлс и прекалено много хора желаят смъртта и.

Казвам се Картър, Картър Пейн. Аз съм на 16 години и живея в Холсм Чапъл, Чешир, но всъщност съм от Уувърхамптън. Имам по-голям брат на име Лиам. Но за мен, сякаш имам цели четирима братя. 

Не, не вярвам това да е типичната любовна история.. или пък може би е? Но нека първо се запитаме, какво е типичната любовна история? Не, тя не е срещата на двама, които осъзнават, че съдбите им са свързани. Тя е когато две объркани души се сблъскат с несгодите на съдбите си, позволявайки им да пресекат пътищата на предопределените им събития. И тук се сблъскваме с две точно такива души - объркани и неосъзнати. Едно момче, което безразлично гледа как света минава покрай него, и едно момиче, което мисли твърде много за заобикалящия я свят. Едно момиче, което мисли твърде много за него. За момчето, от третата спирка.

Аз съм Елизабет Грант.Аз съм една нормална колежанка.С нормално ежедневие,нормални родители,нормални приятели,нормален живот.Когато се загледаш в мен няма да откриеш нищо нередно.Не,защото съм съвършена,а защото умея да крия миналото си добре.Всичко вървеше по план,докато не отидох в колежа.Всичко се превърна от добре подредено в катастрофа.Сънищата се превърнаха в кошмари.Приятелите се превърнаха в заподозрени,превърнаха се във врагове.Личният ми живот се превърна в обществено достояние.Любовта се превърна в страх,подозрения и омраза.Животът ми се превърна в смърт.Умирах бавно.Убиваха ме бавно.Лъгаха ме много.Плашиха ме.Заплашваха ме.Провокираха ме.Следяха ме. Кой беше той?Какво искаше?Как да се освободя?Как да избягам от него? Не знаех нищо за него,освен че искаше да ме съсипе.Не знаех нищо за него със сигурност,освен едно. Той. Беше. Моят. Преследвач.