Кратко въведение в любовните страсти и интриги, до които могат да доведат едни избори за президент в България.

Надявам се да ви хареса! :)

-Беше ми много приятно да се запознаем,утре по същото време? Стефан каза,ставайки от пейката. Бях погълнат от неговата красота,беше перфектен! -Ще бъда тук и ще те чакам,да знаеш. Той си взе чантата от пейката и ме прегъръна. -До утре,дребосък. Момчето се пошегува с мен. -Не ме наричай така!

Задара...даже не знам дали е моят или моя шибан живот ама какво ми пука,живота ми е твърде шибан,за да мисля за тези неща. КАКТО И ДА ЕЕЕ!! Тука ще видите всякакви простотии,но главно ще говоря за моя живот.Всеки ден ще ви разказвам как е минал деня ми...абе като малък влог...можете да задавате въпроси свързани с мен,с радост ще ги отговоря.И да...тралалалала СОРКА АКО НЯКОЙ ВЕЧЕ Е ИЗМИСЛИЛ ИДЕЯТА,НО НЕ ЗНАМ ВСИЧКИ АВТОРИ В ШИБАНИЯ УАТПАД!!! 18 + въпреки че даже аз не съм на 18

-Не оставяйте прозореца отворен...-Човека предопреди,пускайки една зловеща усмивка.Тръгна в противоположната страна,но Тифани изтича до него и го спря. -Защо?!Защо да не го оставяме отворен?!Кажи ни,стига вече!-Момичето почна да се панира,крещейки думите много силно. Всички останаха на местата си,уплашени от всичко,което се случи.Човека се обърна. -Вие сами ще разберете...ако имате нужда от мен,знаете къде да ме намерите... Матю се нацупи а всички други почаха на тичат към къщата. ****** Та...това трябва да бъде хорър книга...вдъхнових се от играта "Until Dawn" и да...

-Можеш ли да ми обещаеш нещо?-Попитах момчето,гледайки го в кристалните кафяви очи.Той хвърли един камък в бълбукащата река и ми се усмихна.Тази малка и тънка усмивка...тя е способна на много...може да означава хиляди неща, но дали ще е за добро или лошо...това е най-важно сега. -Зависи де...какво е?-Попита той, хвърляйки още едно камъче в реката.То цопна и падна...но така ли ще остане?Толкова просто, толкова...тъжно...а може да означава много за някой... -Обещай ми, че ще ме обичаш до края!Обещай ми, че повече няма да съм сам...-Погледнах надолу към дървените дъски, по който имаше листа.Момчето се канеше да хвърли последното камъче в реката, но вместо това ми хвана ръката и ми го даде. -Обещавам!Нека това камъче ти напомня за мен, аз съм като всички други, но за теб съм различен, гледаш ме с различни очи, нека гледаш това камъче по същия начин както гледаш мен!

ЗАДАРААА!Тук е Kris 1632 и с Levi_aot_12345 решихме да ви предоставим купчина смешни и глупави чатове!Всеки ден или седмица ще избираме по една тема да говорим и ще се радваме да коментирате за какво да говорим! ОРИГИНАЛНАТА ИДЕЯ Е НА @ogneborci! ВНИМАНИЕ:СПОЙЛЕРИ;ГЛУПОСТИ;ПСИХАРСКИ ИЗПЪЛНЕНИЯ;ВУЛГАРЕН ЕЗИК;ПОДИГРАВКИ;АБЕ НАПРАВО 18 +,ВЪПРЕКИ ЧЕ НИКОЙ НЕ Е НАД 18 Ловееее!!!!!

Защо не вземеш и брат си?-Майка ни попита,отваряйки един портокалов сок от хладилника. -Ами защото е смотан и асоциален.-Кресна той,тряскайки сока,който пиеше на масата. Беше се изнервил,дакото на майка ни не й беше много забавно,даже беше разочарована. -Добре,не прави нищо за мен,човек да те помоли нещо.-Каза в мек глас тя,излизайки от кухнята.Брат ми въздъхна и леко се натъжи,че я нарани.Излезе от кухнята и ходеше направо към мен на стълбите. Светкавично реагирах и се скрих в гърдероба,който използвхме за препарати и парцали.Чух го как спря за момент и сърцето ми се разтуптя,не исках да ме намира.Веднага след това,той си тръгна,излязох от там и ми стана мъчно от думите,който каза.Смотан и асоциален,ето ви още два етикета,който ми бяха лепнати днес. ****** (Слаш история) Здравейте хора!Това ще е горе-долу кратка история за живота на един не много щастлив младеж,който си няма приятели,но за сметка на това има едно страхотно и подкрепящо гадже.

Той е левак, ти си руснак, тя пещерняк, а аз съм лещак!

СЛАШ ИСТОРИЯ!!! Какво правиш!?-Джаксън изкрещя,идвайки с малката си групичка от миньони.Толкова ме дразни факта,че са навсякъде с него! Отлепих пръста си от лъскавия,бял клавиш на рояла и станах.Концертната зала беше голяма,но се виждаше голяма разлика от другата,в която се състоеше шоуто. Слязох от подиума,подминавайки го,но той ме хвана за рамото. -Какво ти става!?-Момчето каза объркано. Групичката му бяха застанали на входа,за да не мога да изляза а той ме държеше здраво със силните си ръце. -Искаш ла да знеш!-Изкрещях с една сълза по лявата ми буза.От ядосан младежа стана тъжен,когато ми видя лицето.Опита се да ме настани да един от многобройните столове в залата,но го отблъснах. -Не!Спри!Знам на къде води това!А аз не го искам!-Изкрещях,ставайки рязко. Джак наведе глава и въздъхна тежко,пускайки ме да си отида. -Знай,че винаги ще съм до теб,Джейс.-Той каза с мек глас а аз вече тичах към вратага,плачейки неспирно. -Обичам те...-Джак пророни,протягайки ръка към изхода...