A cold stone settled on her already dying heart. She was going to die here and no one would save her, no one would come offering freedom, just as Chaol and Dorian had, no one would tell her to shut up when she made one of her witty comments, just like Aedion and Rowan had. She was going to die and then be damned to a pit of hell for the rest of eternity.

Set directly after Empire of Storms, this story follows Aelin, Rowan, and the Court of Terrasen as they attempt to recover from the fateful visit on the beach, where Aelin was captured and the court went their separate ways. *SPOILER ALERT FOR EMPIRE OF STORMS* Will the Court of Terrasen ever be reunited...or is their story coming to an end? *All characters belong to Sarah J. Maas*

In the kingdom of Vanderdash, there is no more feared warriors than that of the Scarlet Guard. Protectors of the royal family, skilled assassins trained since childhood, They follow the crown, they enforce the crown. To many, the group cloaked in red is a greater symbol of the royal family's power than the kings crown itself. Citizens respect and fear the scarlet guard, the power they hold. But within the guard there is only one who installed that very same feeling into the rest. Head of the prince's royal guard, ruthless and cunning, rarely seen by the citizens themselves. They call her Red. An expert in poisons and deception, the small girl has brought armies to their knees without once lifting a blade. A vermillion haired monster hidden behind the face of a doll. ~~ I smiled up at the men, "Would you like a cookie?" They peered into the basket I held out, spotting the heart shaped treats. "They're cinnamon with apple Jam. I do promise they are to die for." The taller mans eyes narrowed, "did you give the poor fool dead on the road a cookie?" My lips parted, "a dead man? Oh my..do you think it is safe?" "..depends on who you are miss, why did you say you were in the woods again?" I smiled gently, "I didn't." He rose a brow. "I'm delivering these," I shook the basket a bit, "to my dearest grandmama." He hesitated for only a slight second, "oh. well. be careful then. These woods can be dangerous." I nodded once still holding out the basket, "so would you?" "Would we what?" I giggle a bit, "like a cookie silly." "Ah.." he scratched the back of his head, "sorry, I'm not too fond of apples." Damn it. I sighed softly, "strawberry next time then." "Right..." As I turned to go I looked up at the two tall men, "you be careful now too gentleman. There are wolves in these woods." They nodded rigidly as I spun and began to skip off, giggling to myself. He asked the wrong question. I didn't give the dead fool a cookie. I gave him two.

This story is set after Season 4 of The 100 as Clarke and her friends reunite. *I do not own The 100 and in no way am I trying to take anything from it. This is more of my interpretation of Bellamy and Clarke's relationship and almost a prediction, if you will, of what Season 5 will be like. **I do not own the cover art used for this story.

- The 100 Fanfic - COMPLETED 26/05/18 After Praimfaya scrapes across Earth and leaves no one to inhabit it accept Clarke Griffin and the rest of the Human Race stored safely away in the bunker, there's only one thing Bellamy has left to do, get to Clarke. As the final rocket disembarks from the Ark and plummets down towards the Earths crusty surface Bellamy has only one thought lingering in his mind, find Clarke, make sure she's safe, then find his sister. Hoping Peace will come much easier this time... • "First sentence I'm SOBBING!" -H0pe4better "Adorable ❤️❤️" - south-side-slytherin "This is going to bring me to tears! But... I Am fine!" - lilou0922 • -BELLARKE INCLUDED!- -Characters all owned by Kass Morgan- -Story line by- RFRC-

- Трябва да поговорим. - каза той. Погледнах към пода. - Не, не трябва. - Искам да ме погледнеш. - прошепна, правейки крачка към мен. - Нейтън ... - Погледни ме. - прекъсна ме той. Той беше толкова взискателен, и защо това беше толкова секси? Въздъхнах, но се насилих да погледна нагоре и да срещна погледа му. Зелените му очи изглеждаха толкова разтревожени. - Трябва да знам дали това ще се случва всеки път, когато те целуна. - каза той тихо. - Защото в такъв случай ще трябва да спра, а повярвай ми не искам. - каза той, като се взираше в устните ми. - Осъзнаваш че това е лоша идея, нали? - попитах го. На устните му се появи усмивка. - Така ли? Завъртях очи. - Да, наистина много лоша идея. Той постави ръка на бузата ми и започна да я гали нежно с длан. - Не изглежда да е така. Грабнах ръката му, за да го накарам да спре да прави това, не исках да се поддавам на чара му, но вече беше твърде късно. - Искаш да продължиш да ме целуваш ... - прошепнах аз. - През цялото време ... - каза той, устните ни бяха толкова близо, че можех да ги почувствам да се движат срещу моите, докато говореше. - Не може

Лесно е да убиеш, но е трудно да живееш след това. Лесно е да преследваш, но е трудно да спреш. Дори смелите стигат до разруха, когато бъдат показани най-слабите им страни. Загуба. Страх. Дързост. Надежда. Страст. Нов свят. Бъдещ свят, водещ до неизбежни последици. Когато нещо е направено не може да бъде върнато назад. Когато убиваш, нараняваш, насилваш, отнемаш... Бъди готов за изкупление.

Книга първа от "Ловецът". Ако става въпрос за семейството ти, си решен на всичко. Дори ако трябва да хванеш лъка и стрелите, за да го прехранваш. Галвин е принуден да бъде ловец. От него зависи дали семейството му, или това, което е останало от него, ще оцелее и тази седмица. Майка му умира при раждането на брат му, когато Галвин е едва на четири, а сакатият му баща не може да се грижи за прехраната. Затова Галвин взима нещата в свои ръце. Но когато веднъж отива за пореден път в гората, нещо преобръща живота му. Завинаги. •Най-голямо постижение като класиране във Fantasy: #5 (10.02.17) •Статус: Завършена (Следва Продължение)

Той беше труден, както за обичане така и за разбиране. Но тя се справяше удивително и с двете. Както всяко начало е трудно - тяхното също беше. Никой не вярваше, дори самия Хари, че едно незабележимо, до тогава за него момиче като Лиа ще му помогне да забрави за нея. Но дали той наистина е забравил колко много я е обичал? Защо след две години, в агония и за двамата, тя се появява в живота му отново? Защо раните, които Лия излекува отново започват да кървят ?