Просто искам да умра...

Зад усмивката ми има сълзи. Зад смехът ми са само нещастни викове от болка. Ела. Погледни в очите ми и виж. Виж, че не съм това, за което ме мислят и се представям.

Беше ли ти забавно? Как плача? Как крещя? Беше ли ти? *Писма от жертвата*

Тя беше най-поетичната душа в радиус от стотици километри. Умееше да улавя красивото и да го пресъздава по свой начин. Вдъхновяваше се бързо, но самата тя беше вдъхновение за всички; съвкупност от талант и непорочност. Той беше един вид цяло ново изкуство. Бъркотия от късни нощни часове и проблясващи в тъмнината огънчета на запалки. Хората, на които се доверяваше, се брояха на пръстите на едната му ръка и кокалчетата му бяха винаги ожулени. И изгревът трябваше да е спасение, но беше само мистерия сега. И те се сблъскаха. И една бурна любов заплаши да не изгасне никога.

Дейзи Холънфорд беше най - обикновено 17 годишно момиче, но всичко се променя след пристигането ѝ в Атланта. Още от първия ѝ ден в училище започва с проблемите на новият си труден живот. #9 romance - 08.04.2018

Майк Симсан беше болен. Изпитваше непреодолимо желание за секс всеки ден, по всяко време, на всяко място. Всичко вървеше чудесно за него и този начин на живот му харесваше, докато не реши че е жаден и за отмъщение. Освен това научава много неща,които могат да преобърнат живота му и да го замислят дали това което прави е редно. Дали ще успее да завърши поставената си цел, или ще бъде спрян от неподозиращ човек? ВНИМАНИЕ! Текстът съдържа много мраснишки и перверзни изрази.