- Хари, моля те не си отивай! Имам нужда от теб! Не ме изоставяй. - Не те заслужавам. Аз съм едно нищожество, Ребека. Заслужавам да умра. - каза едва доловимо. - Обичам те и винаги ще те обичам! - това бяха последните му думи преди да затвори очите си. - Живота е като сладолед, Хари, наслаждавай му се преди да се стопи! - вече плачех неудържимо. Сгуших се в Хари и оставих сълзите да се леят. Името й е Ребека Прайзис. Тя е добра, добросърдечна, невинна, красива, умна и доста чувствителна. Тя е от Сиатъл, но скоро се мести в огромния и великолепен, Ню Йорк, където ще учи в Ню Йорския университет и ще се яви на интервю за стажант в една от най - известните книгоиздателски къщи "Book Entertainment", но нищо не остава толкова прекрасно, както си го представя Бека, защото в живота й се появява той. Хари Стайлс. Момче с труден характер. Той е груб, самовлюбен задник, незнаещ да показва и изразява чувствата си. Но никой не знаеше за другата му страна, която именно Ребека щеше да открие.

Обича забавленията, малко луда и винаги прави обратното на очакваното. Сгодена и пробиваща с голям успех в бизнеса на баща си. И точно когато се появява съмнението, иска ли животът ѝ да бъде такъв и за в бъдеще, се появява и той. Нахален, арогантен и добре изглеждащ. Ще успее ли той да преобърне почти подредения ѝ свят? Ще успее ли тя да устои на предизвикателството, което се изправя пред нея или ще се впусне в него без да мисли за последствията?

- Щастието е като пеперуда Хари, ако я преследваме винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас. Ние доста упорито преследвахме нашето щастие и не успяхме да се научим на търпение. Може би заради това загубихме всичко.- Прошепнах, избърсвайки закапалите сълзи. - Мел, моля те не го прави! - Той направи крачка напред в опит да се приближи, но аз вдигнах ръце в защита. - Недей Хари, всичко приключи! **** Историята ще бъде редактирана скоро!

Не, не вярвам това да е типичната любовна история.. или пък може би е? Но нека първо се запитаме, какво е типичната любовна история? Не, тя не е срещата на двама, които осъзнават, че съдбите им са свързани. Тя е когато две объркани души се сблъскат с несгодите на съдбите си, позволявайки им да пресекат пътищата на предопределените им събития. И тук се сблъскваме с две точно такива души - объркани и неосъзнати. Едно момче, което безразлично гледа как света минава покрай него, и едно момиче, което мисли твърде много за заобикалящия я свят. Едно момиче, което мисли твърде много за него. За момчето, от третата спирка.