Погром грози Великата Империя Нихее, след като кралството на Ледената прерия и неколцина други владения дръзват да се изправят срещу тиранията на поробителите си. Лъч светлина, предоставящ шанс за възвръщане на вековно установения ред, проблясва като ореол от надежда за Империята, щом в ноктите на владетелите попада двадесет годишната Вакрия. Нейната неестествена дарба е липсващият елемент, който може да осигури върховната сила, от която император Махеша неминуемо има нужда. Но дворцовите интриги, пропитите с кръв, родствени предателства и дори една тайна, пазена с цената на мнозина животи, тегнат като гилотина над опозорения, горящ трон на владетеля. Страдалчески звън ще отекне, оповествявайки най - тежката от всички присъди... корицата е дело на @dreamsformagic

Миналото й я застига и сега отново не тя е тази, която контролира бъдещето си. Брияна Монтана-Вероне загубва всичко точно когато мисли, че е започнала живота си отначало. Чудовищата, които се крият в сенките на сънищата й, се завръщат и я отвеждат там, където всичко й е до болка познато - в Ада. Последната частица от душата й е унищожена. Пламъкът на живота й - угасен. Вече нямя за какво да се бори. Една-единствена мисъл й дава сили да продължи - мисълта за отмъщение. Един-единствен човек я преследва в мислите й денем и нощем - Бенджамин Блек. Това не е история за вечна любов. Това не е история за това как любовта побеждава всичко. Това е Вендета. Нейната вендета.

Лесно е да убиеш, но е трудно да живееш след това. Лесно е да преследваш, но е трудно да спреш. Дори смелите стигат до разруха, когато бъдат показани най-слабите им страни. Загуба. Страх. Дързост. Надежда. Страст. Нов свят. Бъдещ свят, водещ до неизбежни последици. Когато нещо е направено не може да бъде върнато назад. Когато убиваш, нараняваш, насилваш, отнемаш... Бъди готов за изкупление.

Тя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?

Едно момиче с нормален живот. Двама родители, които имат тайна. И една черна котка.

Кейтлин живее при баба си , когато разбира , че пра леля й е завещала имение с огромна тайна.Впускайки се в това приключение тя разбира , че никой не е такъв какъвто изглежда.А дали тя е Кейтлин , която всички познават?

Те трябваше да са врагове, но вместо това се влюбиха един в друг. Лукс беше дъщерята на водача на Ловците и от нея се очакваше да се държи като такава. Правилото беше просто: ако видиш едно от децата на Идрей, убий го. Но правилата са създадени, за да се нарушават, капризите на сърцето са непредсказуеми, нищо не е такова каквото изглежда. И когато се оказва, че кръвта ти е смесена, че принадлежиш на две коренно различни, воюващи раси, но същевременно на нито едната, Лукс ще трябва да реши дали да направи всичко възможно Ловците да я приемат отново или да повярва на Деймън. Трудно решение особено когато той е синеоко плейбой с ужасен характер и е свикнал да има всичко, което поиска.

Една единствена вечер и няколко секунди могат да съсипят живота ти. Скайлър си е отишла. Всички са го преживели. Но не и Харлен. Той не може да се оттърси от завладялата го вина. Не допуска никой до себе си. Всички са го оставили намира. С изключение на един човек. Ембър се мести в поредния нов град. Придържа се към златното си правило - не създавай приятелства, ако не искаш да страдаш. Или поне се опитва. Докато една нощ не се запознава с Харлен, с истинския Харлен - момчето, което се оказва по-пречупено дори и от нея самата. "Захвърлих собствените си правила заради теб." #1 in Teen Fiction 23/02/17

Положението започва да става все по-катастрофално. Дестини и Хънтър. Два абсолютни ината, които не се понасят. Лошото момче, което крие тайните заедно с чувствата си надълбоко и момичето, което винаги е живяло охолно и никога не е познало истинска болка. Или поне тя така си мисли. Лятото й в Маями обаче започва малко по малко да разкрива всичко около нея. Колкото и да се убеждава в противното, не е нормално сребристите очи на съседа ти да сияят. Нито огънят да е най-добрият му приятел. И с всеки изминал ден, любовта между Дестини и Хънтър нараства. Но е достатъчна само една единствена грешка, за да ги раздели. Може би дори завинаги. Съдбата винаги ги е събирала, само за да ги раздели. Ще успее ли и този път? #2 in Romance 09/08/16