Това е втората част на историята After в Лари варианта и. Първата част можете да откриете в профила ми. Историята не е моя, аз само я превеждам. Всички заслуги за написването и принадлежат на Ана Тод (imaginator1d) и на afterlarryxx за преработването и в Лари вариант. Имам пълното съгласие на afterlarryxx Да превеждам историята. *** Внимание!! Тази история съдържа емоционално насилствена връзка. С написването на историята НЕ се цели по НИКАКЪВ начин да се поощрява подобен тип поведение и отношение. Ако сте в подобен тип връзка, придружавана от домашно насилие, моля потърсете помощ на www.thehotline.com или от какъвто и да е друг източник! Подобен тип връзка не трябва да бъде пожелавана или поощрявана! Бъдете разумни и здрави! хх Историята има сцени на сексуални актове и остър език! Не е подходяща за лица под 16г.! Приятно четене ххх *** Рисунката, използвана за обложката е дело на http://prettytruthsandlies.tumblr.com/ <3 <3 <3

"Sweetheart, you are the badger, I am the snake, but in this chase, I am the predator and you are my prey." With that he moulded their lips together, sealing their fates permanently. (Chapter 20) ~*~ She was a girl who wanted nothing more but to fade away in surroundings, he was a boy who wanted to be known by everyone. She was a girl who wanted to be invisible, he was the boy who wanted to rule them all. She was a girl who wanted nothing to do with him, he was a boy who wanted to do everything with her. He was Tom Riddle, but God who was she? P. S. Extended summary within. ~*~ © 2017-2020 _nomad_ © © This story is copyrighted, so no stealing. No part to be reproduced in any form anywhere, without the written permission of an author. © "The Harry Potter characters are borrowed from J. K. Rowling." "Images belong to their rightful owners." ~*~ Highest rank #421 in fanfiction as on 01/05/2018 and #1 in Harry Potter. Thank you so much, my wonderful readers. It was impossible without you.

[WARNING - EXPLICIT CONTENT] I tried getting out of his hold, but he had more strength in his finger than I had in my body. He flipped me over until my back was touching his broad muscled front. "Leave me, Ares," I pleaded. He wrapped his arms around me, holding me down as he squeezed me tight against him. His nose buried in my neck, inhaling my scent. It turned me on and I cursed my traitorous body for reacting this way. "You still wear that same perfume, the day I first met you." He ran his tongue on my neck. "Babe, since the first time I landed in this country, I knew I had to end you." And just like that I believed him. His eyes stormed liked twin hurricane about make landfall. He seemed like a perfect gentleman until his sinister lips made me ache with pleasure. I thought I would never meet him again, but fate had different plans for me. * SUITABLE FOR 18 + OR TEENAGERS WITH OPEN MINDS * cover by IvvyKy

Как да накараш момиче да се влюби в теб : Стъпка 1) сприятели се с нея Стъпка 2) отвлечи я Стъпка 3) заключи я в дома си, така че да си единствения, който я притежава - Хари Робъртс

Ace is the rogue of the century, only at age 18, killing over a thousand pack members- only in the United States. Who knows how many outside of the US. Past that, one day he gets captured by ten Alphas and thrown into the highest security prison. Lillian is 14 when this occurs, before that her family was very protective of her, now they don't care what she does. Anyways, four years later, one day at school she has a field trip to the highest security prison, that Ace is being held in. A ten page permission slip had to be signed to go and her parents agreed for her to go. Warning: It's mature for a reason, and not only for sex. Rewritten version only profile. #1 in Werewolf July 9, 2019

Balkans own kpop

И ето, че поредният ден измина в самота. Той беше тъжен всеки ден. Съсипан. И се чувстваше напълно самотен. Не за това, че нямаше приятели. Напротив. Имаше приятели и то истински. Можеше да им вярва винаги и когато имаше нужда от тях винаги бяха до него. Но въпреки това, той се чувстваше напълно самотен, понеже нямаше момиче до себе си. Беше навършил осемнадесет години а не беше имал нито една връзка. Не можеше да каже колко боли от раздяла защото не си имаше никого. И да, въпреки всичките откази които му правеха, той продължаваше да опитва и си казваше, че няма да се предаде, че има шанс да открие момичето което търси, че може би, просто може би, някой го чака там някъде. Но с всеки ден, седмица, месец, година.. той се отчайваше повече и повече. Мислеше си че няма да намери своята половина, че ще се остане сам, започваше да свиква с това колкото и да не му се искаше. Беше дъждовен ден. Не спираше да вали от дни. Беше седнал в удобния дървен люлеещ се стол четеше поредната книга, пиеше кафе и се наслаждаваше на дъждът. Вече се свечеряваше и му се доспиваше малко по малко. Заспа, след това се събуди пак там. В удобният люлеещ се стол с книгата обърната върху гърдите му. Стана, протегна ръце и се отпусна. Отиде към кухнята наля си чаша вода и си легна. Събуди се рано и отново отиде до кухнята. Отново си направи кафе, и седна на същия стол, същата стая, същият ден.