Първо, преди всичко, ще кажа, че всичко разказано тук е по истински случаи, но някои неща ще са измислени. Измислените неща ще имат знака ♥ в края на изречението. Беше дъждовна сутрин, както всички други. Мама ме изпрати, а дядо ми беше на входа, за да ме вземе и заведе до училището. Да, мразех да ходя с автобус, защото е студено. Всяка сутрин ми бърбореше глупости, които не понасях. Я за някой политик, я за програмата в училище... Накратко, неща, които мен не ме интересуват изобщо. Тази сутрин обаче малко закъснях. Той се развика, как можело така да закъснявам, майка ми била виновна за това и дрън-дрън. (Той е бащата на майка ми) Винаги са се разправяли за глупости и все са ме набутвали между шамарите. Обаче за това ми закъснение си имаше причина, момичетата ще се сетят защо. Но той не знаеше това и продължи да крещи, как сега щяло да има задръстване и ще закъснея. Та това си е мой проблем, да не съм се мотала толкова. -Абе я престани да намесваш майка ми и все да я изкарваш виновна! Престани вече! Ако не ти изнася това, че ще закъснявам, то тогава ще си ходя с автобуса! - Крещях аз в колата докато ме караше до училището. -Ама майка ти е виновна! Ами добре, тогава, щом искаш, ходи си с автобуса! - Изкрещя и той. След това ме попита кога да ме вземе, но аз този път бях категорична и си казах на ум, че не може да се продължават тези караници и му казах, че ще си ходя с автобуса и толкоз. Сигурно баба ми пак го беше насмела, с нея пък караниците са нещо нормално и така протича цялото им ежедневие, за това вече мразя да ходим у тях.

Затвори очи, Не чети, а чувствай Няма ме ,а съм тук .. Душата ми избяга .. Студена е и търси твоята .. Ще се намерим ,когато заспим .. Ще те издиря в мрака .. Със затворени очи.. Ще те намеря знай.. Никога не сме били по-близо.. Питам се- били ли сме изобщо.. Някога далеч един от друг ..?!

Две пълни противоположности се срещат.... как ще завърши това? Ще останат ли заедно? Или ще се разделят завинаги? Само бъдещето ще покаже