Здравейте! Казвам се Изабел Димитрова. На 17 съм и живея в Канада , но по народност съм българка. Също така съм ютубърка. Майка ми е канадка, а баща ми българин. Живея с баща ми. Майка ми си намери нов мъж. Даже му роди дете. Момче. Не знам как се казва, на колко години е или как изглежда. От 5 години не съм се виждала с майка ми, нито съм я чувала. А и да си призная не искам. С баща ми си ми е добре. Казва се Петър Димитров. Утре се местим в България. Баща ми по принцип не обича много населените и шумни градове, но пък живееше в такъв, заради майка ми. Мислеше си, че това, което е започнала е просто развлечение и ще се върне при нас. Но не беше прав. За жалост го разбра след 5 години. Сега ще се местим, най-сетне. Каза, че в един малък град близо до границата между България и Турция имаме роднини. Далечни, но пак роднини. Каза, че дъщерята на тези наши роднини ми била трета или четвърта братовчедка. Не знам до колко ще си паснем, но се надявам да не е надута като другите ми братовчедки.

Препоръчително е ако не сте чели "Abducted" да погледнете първо нея. Find me ( Sequel to the Abducted) Точно когато научих какво е чувството да бъдеш обичан, тя избяга от мен. Избяга от чудовищете, което бях...

"Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти."

Той бе студен с всеки. Държеше се като кретен и често влизаше в боеве. Влизал е в затвора веднъж, поне така бях чула. Бил станал дори по-безчувствен, суров и зъл. Не го бях виждала, само бях чувала за него, но и това се промени. Колкото и да говориха за него, колкото пъти да казваха, че е най-страшния в цяла Калифорния, не можеха да оспорят едно! Той бе най-красивото момче, което някога бях виждала. Дори мога да кажа, че бе идеален. Устните му, кожата му, гласът му, очите му, косата му, тялото му... всичко! Спрях да вярвам на нещата, които казваха за него. Защитавах го! Не ми пукаше колко вулгарен можеше да бъде, колко бързо се ядосваше, дори и за малки неща и колко много пъти бе пробивал дупки в стената с юмруци само и само да изкара цялата си ярост наяве без да наранява никого освен себе си. Бях видяла нещо, което никой не бе. Видях болката в очите му и разбрах историята му. А неговото име? Неговото име бе Джъстин... Джъстин Бийбър!