Тя ли? Тя беше кучката в града и глезеното момиченце на богатият си татко. А той? Той беше нейният бодигард... -Добро утро- измрънках и целунах устните му отново, осъзнавайки че правя грешка след грешка, но малкото невинно аз беше доволно от себе си, а кучката в мен крещеше че трябва да му се развикам и да го обидя. -Може ли да те помоля нещо?- попитах гледайки го. -Кажи малката. -Обещай ми....че няма да се влюбя в теб- изрекох и знаех, че съм го наранила, но така беше редно.

Лесно е да убиеш, но е трудно да живееш след това. Лесно е да преследваш, но е трудно да спреш. Дори смелите стигат до разруха, когато бъдат показани най-слабите им страни. Загуба. Страх. Дързост. Надежда. Страст. Нов свят. Бъдещ свят, водещ до неизбежни последици. Когато нещо е направено не може да бъде върнато назад. Когато убиваш, нараняваш, насилваш, отнемаш... Бъди готов за изкупление.

Тя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?