Беше ли ти забавно? Как плача? Как крещя? Беше ли ти? *Писма от жертвата*

Омръзна ли ви от клиширани Уатпад книги? Тогава тази книга не е за вас. Взимаме всеки клиширан сюжет, герои и тропи в Уатпад - от играч-среща-зубър до гаджето-ми-е-вампир и всичко това да се превърне в една ужасно забавна пародия. ▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬ All Rights Reserved to @arcticstars Превод от Английски: Hunter Rose ( @antireputation ) ▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬

Танър е бедно момиче с разведени родители, което живее в лошата част на града и е обект на подигравки за всички, където и да отиде. Шон е едно от най-популярните момчета в училище, има богати родители и много приятели, чието основно занимание е да съсипват живота на Танър. Шон никога не е подкрепял това, защото винаги я е харесвал, и когато му се отдава шанс да се сближи с нея, той не може да е по-щастлив. Но нещата не винаги са толкова лесни, колкото изглеждат. И съвсем скоро животът на Танър започва да се разпада... Едно момиче, което не мисли, че заслужава на някой да му пука за нея. Едно момче, според което тя е единственото, за което си заслужава да живее.

- Какво ще ми кажеш за себе си? Погледнах я и се усмихнах. Не вложих никакво чувство, просто стоях и гледах с празен поглед. Чакаше да кажа нещо, но аз мълчах. - Не е ли ясно? - Може би ще искаш да конкретизираш, за да стане ясно и за мен. Отвърнах поглед от нея и се обърнах към прозореца. - Приключихме ли? - Ако това е желанието ти. - изражението й беше изключително спокойно. Отново погледнах към прозореца. Една част от мен изгаряше от желание да си тръгне и да хлопне вратата зад гърба ми. Но нещо сякаш ме натискаше на иначе удобното диванче и не ми позволяваше да се изправя. Притиснах устни една в друга и стиснах малката кутийка в ръката си. - Хубаво червило. Опитах се да запазя спокойствие и въздъхнах, но тя забеляза. - Просто грим. - повдигнах рамене. - Има ли нещо, за което би искала да поговорим? - Бих искала да си тръгна. Усмихна ми се и се изправи, а аз проследих движението й. - Ще продължим следващия път... Моментално се изправих и тръгнах към вратата без да казвам и дума. - Както винаги. Чух я да го казва преди да хлопна вратата след себе си.

Обичали ли сте някога? Но онази чиста обич, искрената, пред която не стоят граници и пречки? Която не иска нищо, просто я има... А обичали ли сте силно и сляпо, безрезервно, въпреки грубото отношение, въпреки че знаете какво да очаквате? Защото аз - да. Обичах и по двата начина... Обичах единия по онзи така чист и неосквернен начин, обичах го заради милите жестове и заради самата обич, която ми даваше. С която ме даряваше. Но обичах и него... с нетърпимия и неудържим нрав, с пламъка в очите. Обичах го бурно и безразсъдно. Исках цялото му внимание, копнеех за ласките му, за погледа му, но не ги получавах... Не можех да си представя да дишам без него. Представлявахме по един ъгъл от триъгълник. Всяка негова страна беше път, тръгващ от един ъгъл и стигащ до друг. А знаете ли какво е синоним? Това е термин в граматиката, който означава думи, различни по форма, но еднакви или близки по значение. Огорчение, изтезание и отчаяние. Синоними. Всяка дума представлява един от нас. Това бяхме ние. Невъзможният триъгълник.

Катрин е 15 годишно момиче. Не е като другите. Различна е. Има свое мнение и го отстоява. Не се дава лесно. Има трима най-добри приятели- Роналд, Майкъл и Стив. Животът й не е лесен. Дали ще се справи с помощта на приятелите си? След един малък сблъсък с правилният човек, тя започва да гледа на нещата по друг начин. Започва да си задава правилните въпроси, за да намери правилните отговори. Бие шута на хората, които я използват и намира едно ново необичайно "приятелство". Докато...

Момчето от третата спирка: Втора част (Момчето от съседния град) Малко или много, приятелките на Елинор се оказаха обект на интерес от ваша страна. Това бе и една от главните причини, за решението ми - да пиша от вече познат за вас повествовател. Поредната нетипичната любовна история. Може би дори повече, от тази на Елинор и Деон. И все така, се разказва за две объркани души, за две неразбрани сърца, за две отдалечени и несвързани личности, които евентуално се оказват в капана на общата си любов. Проследете историята на обърканите развръзки и препятствия, пред които ще се наложи да се изправят двама влюбени, за да осъзнаят стойността на това да живееш.

- Към какво сте пристрастена? Хапчета? Наркотици? - започна да изброява възможни варианти. Хвана ме срам, бузите ми придобиха алено-червен цвят, но така и така бях дошла тук. - Секс. - казах тихо, забила погледа си в пода. „Казах ти, че ще го каже." - подсмихна се доволно вътрешното ми аз. „Плащай!" - каза и подаде ръка към подсъзннието ми, което плати със сърдита физиономия. Чух смеха на мъжа, по-точно момчето, но не можех да го погледна. -Г-це Симпс, вашата болест не се лекува в клиника, нито пък с лекарства. На вас ви трябват други методи на лечение. - Слушам ви д-р ..?. - въпросително започнах и повдигнах поглед за секунда, достатъчна ми да забележа похотливия му поглед. - Г-н Хоран, Найл Хоран. - отвърна, а след това добави. - Вие сте нимфоманка г-це, а тази болест се лекува в леглото. И нямам нищо против да ви помогна. - похотлива усмивка се появи на лицето му.