Това е историята на едно обикновено момиче -Алекс, Александра Джоунс, която осъществява мечтата си...А каква е тя?!!Ще разберете ,ако прочетете♡♡.

Мрачен, дъждовен ден – 19 март 2003 година. Стоях в стаята си, пишех в малкото ми дневниче и от време на време поглеждах навън. Минути по-късно обаче тишината бе нарушена. Затворих дневника си, взех го в ръка и отидох до стълбите да видя какво става. Видях мъже, мъже изцяло облечени в черно, които нападнаха родителите ми. Исках да направя нещо, но какво можеше да направи едно 10-годишно момиченце нямащо никаква представа за света. Очите ми се насълзиха. Бях уплашена. Върнах се в стаята си, излязох на терасата, слязох по стълбите и тръгнах да бягам. Чух изстрели зад себе си. Притворих очи, за да спра сълзите си и продължих да бягам. Помислих на ум: „Те биха искали да избягам.” Беше тъмно, не знаех къде отивам. Видях един голям камък, под който имаше дупка, в която можех да се скрия. Влязох в нея и продължих да плача. Отворих медальона си и погледнах снимките на майка ми и баща ми, след  което просто продължих да плача и стисках силно медальона в ръка прошепвайки: „Обичам ви.”

Това е една история за драмите и проблемите на тинейджърския живот . Дали връзката от разстояние няма да се получи или любовта е силна дори от стотици километри

Да имаш дете е най-хубавото нещо, но да го отгледаш сама е най-лошото. Въпреки всичките си трудности Анна е твърдо решена да отгледа своето бебе, независимо препоръките на Луи. Но когато животът пресече пътищата им отново, тя ще му даде ли шанс?