[ completed ] a boy who posts his artwork on deviantART and a girl who admires it.

- Ричард, как можа да направиш това? - викаше жена на около 35-40 годишна възраст. - Как можа да продадеш дъщеря ни, за да имаш пари да играеш комар? - Емилия, успокой се! - кресна мъж на около 40 години. - Разбери, че ти вече нямаш дъщеря. Забрави я! - Как да забравя единственото си дете? - попита жената с пресипнал глас. - Забрави я и точка! - извика мъжът и излезе от стаята. *** Касандра Джоунс е красиво седемнадесет годишно момиче. Тя е умна, слаба, има хубава руса коса и сини очи. Какво ще се случи с младата девойка, когато баща ѝ я продаде на бизнесмена, Дес Стайлс, и сина му, Хари? Дали ще страда още или ще открие щастието си в един от шефовете си? Ами той в нея?!

"Обичам я не заради начина, по който танцува с ангелите ми, а заради начина, по който заради нейното име утихват демоните ми." - Кристофър Пойндекстър (!) Историята е превод. © All Rights Reserved to @weyhey_harry Превод от английски @aeonxx

Имам куп откачени факти за които никой няма да се досети!!!

- Нямах избор. Той искаше съдружие с Майкъл, а това беше единствения начин. - Това ли беше единствения начин? Да се превърнеш в курва на поредния нарко бос?!- изсъска Лео. - Внимавай с думите! - развиках се, а шофьора на таксито ме погледна. - Знаеш, че съм готова на всичко, за да го видя как се гърчи. - Съжалявам. Просто не мислех, че някога ще се върнеш в Лондон. - Аз също. - Сигурна ли си? Знаеш, че по всяка време можеш да се откажеш от всичко, нали? - мразех тези разговори. Винаги ме караха да се замисля. Какво ли би станало, ако просто бях продължила напред? Историята е спряна от повече от година поради липс на внимание.В момента подлежи на редакция и скоро че бъде премахната от wattpad и възстановена наново. 🙂

Tessa Young is an 18 year old college student with a simple life, excellent grades, and a sweet boyfriend. She always has things planned out ahead of time, until she meets a rude boy named Hardin, with too many tattoos and piercings who shatters her plans.

- Какво ще ми кажеш за себе си? Погледнах я и се усмихнах. Не вложих никакво чувство, просто стоях и гледах с празен поглед. Чакаше да кажа нещо, но аз мълчах. - Не е ли ясно? - Може би ще искаш да конкретизираш, за да стане ясно и за мен. Отвърнах поглед от нея и се обърнах към прозореца. - Приключихме ли? - Ако това е желанието ти. - изражението й беше изключително спокойно. Отново погледнах към прозореца. Една част от мен изгаряше от желание да си тръгне и да хлопне вратата зад гърба ми. Но нещо сякаш ме натискаше на иначе удобното диванче и не ми позволяваше да се изправя. Притиснах устни една в друга и стиснах малката кутийка в ръката си. - Хубаво червило. Опитах се да запазя спокойствие и въздъхнах, но тя забеляза. - Просто грим. - повдигнах рамене. - Има ли нещо, за което би искала да поговорим? - Бих искала да си тръгна. Усмихна ми се и се изправи, а аз проследих движението й. - Ще продължим следващия път... Моментално се изправих и тръгнах към вратата без да казвам и дума. - Както винаги. Чух я да го казва преди да хлопна вратата след себе си.

"Ако трябва да кажа нещо, което научих за любовта, ще кажа, че странна болка. Колкото и да страдаш, винаги би дал всичко, за да се върнеш и да изживееш болката отново. Защото той ми я причинява. А аз искам него." * * * "- Всеки има своите падения в този живот... Важното е винаги да има някой до теб. Някой, който ще ти помогне отново да се изправиш и да продължиш.    - Осъзнаваш ли, че този някой за мен си ти, Джесика?"

"Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти."

This is the sequel (continuation) of After. Hardin and Tessa's relationship will be tested in ways she never expected, but he knew of all along.