Лесно е да убиеш, но е трудно да живееш след това. Лесно е да преследваш, но е трудно да спреш. Дори смелите стигат до разруха, когато бъдат показани най-слабите им страни. Загуба. Страх. Дързост. Надежда. Страст. Нов свят. Бъдещ свят, водещ до неизбежни последици. Когато нещо е направено не може да бъде върнато назад. Когато убиваш, нараняваш, насилваш, отнемаш... Бъди готов за изкупление.

" - Познаваш ме. Това ще завърши зле. - погали бузата ми с пръсти,усмихвайки се сухо. - Познаваш ме. Стига началото да си струва през всякакъв край ще мина. - хванах ръката му и сплетох пръсти с неговите." "- Виждаш ли? Виждаш ли! - крещеше,обикаляше нервно стаята,удряше стената,вратата,шкафовете,чупеше всичко,което му падне. - Казах ти,че "ние" е ужасна идея. - Да. - стоях свита в ъгъла,но го гледах без страх. - Но кога съм те слушала?" "- Съжалявам. - прошепна. Гледаше ме тъжно,умолително. Болеше го. - Не съжалявай. - проплаках. - Поне началото си заслужаваше." Имах чувството, че всичките ми грехове се бяха събрали в него,създавайки го като личност,която щеше да преобърне живота ми на 180 градуса. Кой би предположил,че най-лошия грях е толкова красив?

- Какво ще ми кажеш за себе си? Погледнах я и се усмихнах. Не вложих никакво чувство, просто стоях и гледах с празен поглед. Чакаше да кажа нещо, но аз мълчах. - Не е ли ясно? - Може би ще искаш да конкретизираш, за да стане ясно и за мен. Отвърнах поглед от нея и се обърнах към прозореца. - Приключихме ли? - Ако това е желанието ти. - изражението й беше изключително спокойно. Отново погледнах към прозореца. Една част от мен изгаряше от желание да си тръгне и да хлопне вратата зад гърба ми. Но нещо сякаш ме натискаше на иначе удобното диванче и не ми позволяваше да се изправя. Притиснах устни една в друга и стиснах малката кутийка в ръката си. - Хубаво червило. Опитах се да запазя спокойствие и въздъхнах, но тя забеляза. - Просто грим. - повдигнах рамене. - Има ли нещо, за което би искала да поговорим? - Бих искала да си тръгна. Усмихна ми се и се изправи, а аз проследих движението й. - Ще продължим следващия път... Моментално се изправих и тръгнах към вратата без да казвам и дума. - Както винаги. Чух я да го казва преди да хлопна вратата след себе си.

Това е историята на Дарси Грийн, което е едно обикновенно 18 годишно момиче което има огромна мечта, а именно един ден да си отвори своя собствена книжарница в някое красиво кътче на Йю Йорк. Но за да успее трябва да премине през много трудности. Дали ще се справи? Всичко зависи от нея и от това дали ще успее да се пребори за това което иска. Надявам се да ви хареса, а това ще го разберете само ако продължите да четете. (:

С големи усилия учените доказаха,че Метеорите падат на Земята...Но при мен се случи точно обратното.Аз паднах върху него...Да,точно така не ме разбрахте погрешно.Един на пръв поглед невинен сблъсък промени монотонният ми живот из основи.Но не си мислете,че говоря за паднали космически камъни,а за истинско момче. За момче от плът , кръв , мускули и малък мозък.

Резюме Теса Йанг е едно 18 годишно момиче с обикновен живот, отличен успех и сладко гадже. Тя винаги е планирана и организирана, докато не среща грубо момче на име Хари, с много татуировки и пиърсинги, което разбива всичките й планове.

Тя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?

Това е историята за бедното момиче и богатото момче. Световете им са напълно различни, но ще се сблъскат. Приятно четене. Моля изказвайте мнение.