Horror
5 cerita
Control (HarryStyles) Sequel-Save oleh ImTheQueenDarling
Control (HarryStyles) Sequel-Save
ImTheQueenDarling
  • Membaca 1,973
  • Suara 145
  • Bagian 2
Всички си представят Дявола като червено човече с рога и опашка, но малко знаят, че той е паднал ангел, любимият на Бог. Много внимавай, Брияна... Ангелите са коварни същества, които те примамва с красотата си. Те нямат душа, което ги прави дори по-опасни от демоните. - Аматис Джеменай
My crush is Hibrid ? oleh AnyNorthSide
My crush is Hibrid ?
AnyNorthSide
  • Membaca 401
  • Suara 45
  • Bagian 3
Кръша ми е Хибрид ? Стоях сама в стаята си. Изведнъж чух почукване. Така второ и трето. Слязох да отворя, за да видя Хари пред очите си. -Какво искаш, нали ти казах,че не искам да те виждам?-попитах, а стомаха ми се свиваше от думите,които изричах. -Трябва да ти кажа нещо, Стейс.-това ме накараха да отворя врата по-широко.-Относно тайната ми.. -Дааа?-попитах и изостриха сетивата си. -Аз съм хибрид. -Ти си какво?!-засмях се истерично.-Това беше смеска от върколак и вампир нали? Хари, не съм на три и не вярвам в такива неща. -Е тогава, може би ще повярваш в това.-каза и отвори устата си и изръмжа. Изпищях,а щом той чу това се хвана за ушите. -Сънувам. Събуди се, Стейс, това е просто лош сън. И сега какво? Ще ми изпиеш кръвта ли? -Не, Стейси успокой се. Дойдох да те изчукам, не да те убия.
Save (Harry Styles) oleh ImTheQueenDarling
Save (Harry Styles)
ImTheQueenDarling
  • Membaca 46,322
  • Suara 2,593
  • Bagian 24
- Мислиш, че съм чудовище? - посочи с ръка към гърдите си - И знаеш ли какво, права си. Наслаждавах се на страха, който изпитваха - с всеки път, в който изричаше нещо се приближаваше без емоция на лицето си освен, че очите му изгаряха дупки в моите - Когато разкъсах гърлото на Найл или когато изтръгнах сърцето на Зейн или може би когато влязох в ума на Лиам и го накарах да наръга Луи с нож...Чувството беше невероятно....
Hello Babygirl oleh AnyNorthSide
Hello Babygirl
AnyNorthSide
  • Membaca 13,164
  • Suara 1,000
  • Bagian 18
-Хора?-извиках, но без успех. Перфектно. Приятелите ми ме бяха изоставили сама, в изоставен лунапарк, на пълнолуние. Божичко умирах от страх. Нямах нито обхват, нито батерия. Чух шум зад себе си. Обърнах се бавно, задържах дъха си и отворих очи. -Здравей, момиченце.-зловеща усмивка се настани на лицето на така познатия ми от някъде младеж. ---------------------------------- След петминутното ми бягане се уморих, а човека който ме гонеше просто ходеше зад мен. -Какво искаш от мен?-попитах изплашено. -Да направим сделка, разбира се. -------