EK AU Sanem has had anything but an easy life. From her difficult upbringing to her dismal marriage. Her surroundings weigh her down and force her to think her fate is sealed. She is alone, not by choice, but by circumstance. Her only friend is the voice in her head. Life didn't turn out the way Can thought it would either. But he has learned to accept it and even prefers his solitude to the point where he is far more comfortable around horses than he is people. Their two paths cross and life is no longer the same. But with how fate has treated them, do they really want to keep their old lives? The road may be rocky, but they find strength and solace in each other. Set in Northern California during the mid 1930s. Tensions escalate as the rift between the upper and lower classes increases. A possible uprising looms on the horizon. *Disclaimer/Trigger Warning* Please read before starting chapter 1. This is an AU story featuring characters from the Turkish TV show, Erkenci Kuş. A show that is a romantic comedy. This story here is not a romantic comedy. For those finding this story from one of the others I've written, fair warning, this one is going to be darker than what I've published so far. I will not be explicit or go into a lot of detail, but this story does include themes like domestic violence and marital rape. These are serious topics that I do not take lightly. I will do my best to always be respectful and ask that all readers do so too in any comments. Chapters will also not have individual warnings marking it as mature. (Before your minds get too carried away, no. Can Divit is not the villain here. So you can relax on that front.)

"Дръж стандартите си толкова високо, колкото и брадичката си; отпивай от кафето си толкова бавно, колкото и от живота си; и пази сърцето си чисто, колкото и името си." - това е мотото, към което Ерин Боунс се е придържала през целия си живот. Колкото успешна в кариерата си, толкова неуспешна във връзките си, една ноемврийска сутрин тя осъзнава еднообразието в живота си. Прибирайки се от поредната удобна (за съвестта й) среща с поредния неудобен (за сърцето й) мъж, Ерин решава да се отбие до едно последно място, преди да се прибере в апартамента си на улица Пърлшайн. В кафенето на най-добрия си приятел тя разкрива най-дълбоките си тайни около шест сутринта. И именно там задрасква старото си мото и написва едно ново на последната страница на Воуг списанието в чантата си: "Където е най-тихо, търси там за неочакваното. Понякога хаосът може да се превърне в любов точно там, до прозореца."

Ако вземеш шестима наскоро навлезли в света на възрастните колежани, няколко квартири в една и съща сграда и две преплели се в света на изкуството истории, ще получиш "Бърлогата". Разбира се, трябва да прибавиш и само още няколко допълнителни съставки като приятелството, възникнало покрай залетите с бира учебници; странната миризма, долитаща през отворения към улицата прозорец; и едно оживено стълбище, на което хората се срещат, целуват се, замерят се с увехнали букети и едва тогава се изпращат. Валъри, Итън, Лесли, Кристофър, Джуди, Хари и Аделайд са тъкмо това, което ти трябва, ако търсиш път към "Бърлогата". Наслади се на престоя си!

Всеки може да каже, че Валъри бяга от нещо, пушейки твърде много на балкона си, прибирайки се вкъщи от работа в полунощ и използвайки френския си акцент като причина да не разговаря с никого за повече от няколко минути. Дори портиерът предполага, че под високите обувки и червилото бордо се крие разбито сърце. Но колкото и усърдно да се крие, маската започва да се свлича от лицето й, когато в сградата се появява нов съсед, призрак от миналото, който всяка нощ се присъединява на съседния балкон и пуши заедно с нея. Сега всичко, което тя иска, е отмъщение. ___ Историята е само частично свързана с "Love on the brain" и не играе ролята на продължение. Можете да прочетете "Отмъщение" и без да сте чели гореспоменатата история, понеже не са написани по една и съща сюжетна линия.

Аментис пише, откакто се помни, но никога досега не е имала творческа криза. В търсене на изгубеното вдъхновение, тя си наема апартамент в центъра на Париж за шест месеца. Това, което не очаква обаче, е загадъчната и фриволна Чарлийн, която живее точно отсреща. И докато автохтонната парижанка с прозиращите дрехи и цигарите от твърде горчив тютюн я развежда из града и я учи на френските привички, Аментис си възвръща способността да владее пишещата машина. Но още преди да завърши книгата си, тя осъзнава, че през цялото време е писала със затворени очи. Оставена между избора дали да продължи със сладките лъжи или да изтрие всяка дума, тя се вкопчва в единствената й останала възможност - а именно да опитва, докато или разбие сърцето си и се върне в Лондон, или докато не остане завинаги във Франция, хваната в капана на опиянението от болезнената любов.

Опиянението на една прераснала в грях грешка, която има силата както да увековечи един пламнал пожар, така и да съсипе животи, иначе безсмислени без нея - или как преподавател бива омаян завинаги от малката Аделайд. Скоро привличането прераства в незабравима любовна афера, в която и двамата се провалят да запазят контрол.

Тя беше най-поетичната душа в радиус от стотици километри. Умееше да улавя красивото и да го пресъздава по свой начин. Вдъхновяваше се бързо, но самата тя беше вдъхновение за всички; съвкупност от талант и непорочност. Той беше един вид цяло ново изкуство. Бъркотия от късни нощни часове и проблясващи в тъмнината огънчета на запалки. Хората, на които се доверяваше, се брояха на пръстите на едната му ръка и кокалчетата му бяха винаги ожулени. И изгревът трябваше да е спасение, но беше само мистерия сега. И те се сблъскаха. И една бурна любов заплаши да не изгасне никога.