Тя беше стрийптизьорка с кофти минало.Всъщност,всяко момиче в Училището е с кофти минало.Той пък е учетеля по физическо,а през останалото време е един от охранителите в нейното крило.Разбира се,конфликтите са неизбежни,любовта също.Но,как един от добрите ще се влюби в една сттрийптизьорка и дали наистина е един от добрите?Дали наистина тя е лоша и мястото и е тук?Дали не дебнат неприятности зад всеки ъгъл?

Резюме: Беше рожденият ден на Александра. В една дискотека наблизо, където срещнах най-големия си страх - Стайлс. Всяка една негова "кукла" умираше и днес беше моят ред, но дали можех да го убедя да ме остави жива и да бъда неговата перфектна кукла?

Историята се пише с pyfi_2000 Зелено. Те бяха зелено. Дълбоки, приличащи, примамни и изкушителни, както и очаквах. Предхождаха му на къдравата коса и тези скули, които имаше, а да не говорим за тялото. Беше облечен в черно, явно днес ще ходи на погребение. Моето погребение за жалост. Не знам какво точно да си мисля в този момент, дали започвам да го харесвам или се влюбвам. Това е ужасно. Имам чувството, че ще потъна в ръцете му. И този поглед не означава нищо друго освен ,че клишираното и добро момиче се влюби в демонския ангел на любовта. Погледът му беше не разгадаем, както и физиономията на лицето му. Търсеше някого, може би поредната му дама за вечерта. Хах жалко,че е такъв с такова гарваново сърце. Изведнъж засече погледът ми, че го наблюдавам. Това ме учуди, защото се запъти към мен. И аз се учудих, защо не мърдам, продължавах да го гледам в тези зелени тъмни очи, криещи целият свят вътре, както и мен. Когато, човек е близо до болката на сърцето си, не разбира кога следват спонтанни целувки. Както и аз не разбрах кога се влюбих в него и му отвръщах. Лошо!

- Не можеш да ме защитиш от всичко. - Мога да опитам. *Историята се превежда* All Rights Reserved to H28

Тя винаги е била срамежливото момиче, незабелязвано от никого, но дали щом грабне вниманието на Хари, нещата ще продължат да бъдат същите? (!) Историята се превежда. © All Rights Reserved to @lolteenager Превод от английски @aeonxx

Ирен Прескот е обикновено момиче, което живее спокойно в уютния си дом с двамата си родители. Докато не навършва осемнадесет години... Тогава всичко започва да се разпада.

- Хари, моля те не си отивай! Имам нужда от теб! Не ме изоставяй. - Не те заслужавам. Аз съм едно нищожество, Ребека. Заслужавам да умра. - каза едва доловимо. - Обичам те и винаги ще те обичам! - това бяха последните му думи преди да затвори очите си. - Живота е като сладолед, Хари, наслаждавай му се преди да се стопи! - вече плачех неудържимо. Сгуших се в Хари и оставих сълзите да се леят. Името й е Ребека Прайзис. Тя е добра, добросърдечна, невинна, красива, умна и доста чувствителна. Тя е от Сиатъл, но скоро се мести в огромния и великолепен, Ню Йорк, където ще учи в Ню Йорския университет и ще се яви на интервю за стажант в една от най - известните книгоиздателски къщи "Book Entertainment", но нищо не остава толкова прекрасно, както си го представя Бека, защото в живота й се появява той. Хари Стайлс. Момче с труден характер. Той е груб, самовлюбен задник, незнаещ да показва и изразява чувствата си. Но никой не знаеше за другата му страна, която именно Ребека щеше да открие.