Резюме: Беше рожденият ден на Александра. В една дискотека наблизо, където срещнах най-големия си страх - Стайлс. Всяка една негова "кукла" умираше и днес беше моят ред, но дали можех да го убедя да ме остави жива и да бъда неговата перфектна кукла?

- Знаеш ли кое е най-тъжното? - дрезгав и познат глас прошепна, карайки очите ми да се разширят и дъхът ми да секне - Колко е лесно за вълка да се промъкне в кошарата само като се представи за една от овцете.

Това, което не ни убива, ни прави по-силни. Чувала съм този израз доста пъти, но дали това, което гласи, е вярно? Може ли изживяната болка да ни направи по-силни? По-добри, по-безстрашни? Или истината е, че тя просто ни прави по-безчувствени?

Джесика Грийн бе 18 годишна тийнейджърка, живееща в покрайнините на Лондон с баща си - Питър. Въпреки отличните си успехи и примерното си поведение в близката гимназия, тя си падаше по белите и постоянно правеше глупости. Поведението и извън границите на училището бе коренно различно - обичаше да си играе с хората и техните чувства. Точно това нейно качество я вкара в поредната беля.

Едно лято, една история. Всяко едно лято има нова любов. Но да ли и това щеше да се случи и на Мадисън? Момче което ще хареса трудния ѝ характер. Или ще я намрази?

- Какво ще ми кажеш за себе си? Погледнах я и се усмихнах. Не вложих никакво чувство, просто стоях и гледах с празен поглед. Чакаше да кажа нещо, но аз мълчах. - Не е ли ясно? - Може би ще искаш да конкретизираш, за да стане ясно и за мен. Отвърнах поглед от нея и се обърнах към прозореца. - Приключихме ли? - Ако това е желанието ти. - изражението й беше изключително спокойно. Отново погледнах към прозореца. Една част от мен изгаряше от желание да си тръгне и да хлопне вратата зад гърба ми. Но нещо сякаш ме натискаше на иначе удобното диванче и не ми позволяваше да се изправя. Притиснах устни една в друга и стиснах малката кутийка в ръката си. - Хубаво червило. Опитах се да запазя спокойствие и въздъхнах, но тя забеляза. - Просто грим. - повдигнах рамене. - Има ли нещо, за което би искала да поговорим? - Бих искала да си тръгна. Усмихна ми се и се изправи, а аз проследих движението й. - Ще продължим следващия път... Моментално се изправих и тръгнах към вратата без да казвам и дума. - Както винаги. Чух я да го казва преди да хлопна вратата след себе си.

Моника Пейн, едно добро и невинно момиче и Хари Стайлс едно лошо момче. Дали Хари ще се промени в името на любовта си, и двамата ще признаят чувствата си или съдбата ще им изиграе лоша шега?

След сполетялото я нещастие, Роуз се премества от големия Ню Йорк, в красивото градче Портланд. Единственият човек, когото познава там, е гаджето й, Арън. Тя цели да започне начисто...получава нов живот, нов дом, както и мечтаната работа. Но съдбата я среща със сприхавия съсед отсреща. И какво се случва с новия й живот, когато двамата стават колеги? Възникват множество конфликти, а животът й се преобръща изцяло. Той се държи странно, защото пази тайни, тъмни тайни, които тя изгаря да разкрие. Но водена от любопитството, Роуз ще се забърка в опасни неприятности и ще открие истини, за които не е подозирала . А какво ще ги сполети, когато съдбите им се преплетат по най-неочаквания начин...

-Зейн...Това е грешно..-каза след като отделихме устните си.. -Не е грешно да обичаш някой..-каза и ме целуна..Устните му бяха толкова меки и нежни..Движеха се в ритъм сякаш бяха създадени за това ...Усетих горещите му устни на врата си... Истенах неволно и прехапах устна..Всичко беше толкова грешно..Той ми е брат ,по дяволите..

I'm back?