- Знаеш ли кое е най-тъжното? - дрезгав и познат глас прошепна, карайки очите ми да се разширят и дъхът ми да секне - Колко е лесно за вълка да се промъкне в кошарата само като се представи за една от овцете.

Казват, че момичето трябва да бъде като пеперудата - красива за наблюдаване, но трудна за хващане. Аз успях да уловя най-красивата пеперуда, която съм виждал някога... Мелъди бе всичко за мен и въпреки, че я спечелих с лъжа, чувствата ми към нея бяха истински. Дали обаче тя успя да разбере това? Дали ми прости, когато научи най-страшната ми тайна? Или ме изостави съсипан и продължи живота си без мен? А може би аз бях този, който съсипа нея...

Като прочетете,ще разберете. :) :D

Казвам се Картър, Картър Пейн. Аз съм на 16 години и живея в Холсм Чапъл, Чешир, но всъщност съм от Уувърхамптън. Имам по-голям брат на име Лиам. Но за мен, сякаш имам цели четирима братя. 

- Мислиш, че съм чудовище? - посочи с ръка към гърдите си - И знаеш ли какво, права си. Наслаждавах се на страха, който изпитваха - с всеки път, в който изричаше нещо се приближаваше без емоция на лицето си освен, че очите му изгаряха дупки в моите - Когато разкъсах гърлото на Найл или когато изтръгнах сърцето на Зейн или може би когато влязох в ума на Лиам и го накарах да наръга Луи с нож...Чувството беше невероятно....

Случвало ви се е да се влюбите в момче което няма......или по точно не можете да имате, нали? Защото на мен ми се случи и повярвайте ми не е приятно. Мислите че само защото съм различна, значи че не мога да бъда с него. Ха ха ха, много жестоко с лъжете. Нека да си го кажем - винаги получавам това което искам. Но един ден той си тръгна........ и тогава, тогава живота ми сам не искаше да продължи.......точно в този ден ми се искаше да приключа всичко

Тя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?